|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРГАРИТКАТАМая Дългъчева В Оная гора живееше едно Охлювче с ококорени очи. То обичаше да пълзи и да разглежда - напред и назад, нагоре и надолу. Всичко му беше интересно - да се изкачва по стъбълцата, да наднича в старите делви... А най-обичаше да записва видяното с тънки сребристи завъртулки подире си. В цялата гора кривуличеха охлювени буквички. В Оная гора живееше и една Пчеличка с медено хоботче. Тя обичаше да лети и да разглежда - напред и назад, нагоре и надолу. Всичко й беше интересно - и нацъфтелите сливи, и ситния полски синчец. А най-обичаше да смесва прашеца и да измисля нови медени вкусове. Един ден Охлювчето и Пчеличката се срещнаха. Охлювчето пълзеше нагоре по оная дълга зелена пътечка с бяло чадърче накрая. Пчеличката се снишаваше надолу над оная прелестна бяла паничка с пролетен мед. - Недей ми пипа чадърчето! - извика Охлювчето. - Недей ми клати паничката! - извика Пчеличката. - Каква паничка? - учуди се Охлювчето. - Какво чадърче? - учуди се Пчеличката. А Маргаритката гледаше ту единия, ту другия. А Маргаритката гледаше ту надолу, ту нагоре. Понеже беше най-учудена от всички - не виждаха ли, че е Маргаритка?
© Мая Дългъчева Други публикации: |