МАМА ЗНАЕ ПЪТЯ

Мая Дългъчева

web

В Оная гора живееше една Дива гъска.

Веднъж Дивата гъска поиска да покаже на своите гъсочета най-красивото нещо в гората - водните лилии. Беше ги видяла, прелитайки над синьото езеро. Но гъсочетата още се учеха да плуват из локвите. А да летят дори не бяха опитвали. Затова ги поведе през шубраците.

Вървяха, вървяха и стигнаха до Стария орех.

- Наблизо ли са водните лилии? - попита го Дивата гъска.

- Неее... - пошушна Стария орех, който виждаше отвисоко.

А гъсочетата учудено погледнаха майка си.

- Мама знае пътя... - кимна тя и продължиха.

Вървяха, вървяха и стигнаха до Рекичката.

- Тук ли са водните лилии? - зарадваха се гъсочетата.

- Неее... - избълбука Рекичката.

А гъсочетата укорно погледнаха майка си.

- Мама знае пътя... - рече тя и ги побутна във водата, за да преплуват на другия бряг.

Вървяха, вървяха и срещнаха Джудженцето.

- Ако търсите водните лилии, объркали сте се - поклати глава то.

- Мамо, ти ни изгуби! - крякнаха гъсочетата.

- Мама знае пътя - усмихна се Дивата гъска и се разплака наум.

Вървяха, вървяха и внезапно в храсталака припламна лисича опашка!

- Нагоре! - изкряка Дивата гъска и перна малките с криле по дупетата.

А гъсочетата изхвърчаха от страх!

Докато описваха първия си кръг над Оная гора, съзряха долу синьото езеро. И в него цъфтеше най-красивото нещо на света!

- Водните лилии... - изохка отмаляла Дивата гъска.

- Мама знае пътя!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.