ИСТИНСКИТЕ ИСТОРИИ НА ПЛАМЕН ДОЙНОВ

Мира Душкова

web

В своята био-библиография Пламен Дойнов пише, че е автор на: пет стихосбирки, три пиеси, историографски и литературоведчески текстове; съавтор на една христоматия и една антология; основател на Авторския литературен театър, поставил няколко спектакъла; редактор в “Литературен вестник”. И като прибавим, че е роден през 1969 година, всичко, казано допреди малко, направо не е за вярване!...

Интерес буди фактът, че сред изброените авторски книги фигурира и заглавието “Вик от мълнии” (1991), което не е познато на широката публика. Затова справедливо се предизвикват съмнения дали наистина книгата съществува. Не е ли всъщност Пламен Дойнов един съвременен Блез Сандрар, един неуморен мистификатор, който дори в “Post Festum”, книгата си от 1992 г., е дръзнал да оповести датата на собствената си смърт?

Ето я новата книга на Пламен Дойнов. От нея лъха на автентизъм - тук фигурират “стихотворения по действителни случаи”, както гласи подзаглавието, влизащи в особен диалог (или спор) с фотографиите на Галина Ушева и Георги Панамски, както и фотоси, взети от личния архив на автора.

Позната е тази страст на Пламен Дойнов към автентизъм и документалност - да си спомним “истинските” надгробни надписи и стихотворения от “Post Festum” (1992), бележките на Емилия Н. и записките от червената тетрадка на Павел И. от “Любовникът и маестрото” (1993), разговорите, словата и речите на Логотета на дрома, “подслушания” любовен разговор в българската поезия и дневника на некрофила Р.С. от “Висящите градини на България” (1997).

В крайна сметка Пламен Дойнов търпеливо бе “връзвал” своите читатели с книгите си: беше им доказвал достоверността на случките и събитията в тях, бе ги залъгвал, че на самия него не му е чужда една некрофилска нагласа, защото той с удоволствие чете надгробни надписи и слова (а може би дори и некролози!), че е добър любовник, пишещ върху похитените кожи на своите любими, на който все пак му остава време да се рови из стари мази, чужди бележници и тетрадки...

С появата на “Мистификации” (1999) читателят се вижда излъган - всичко, за което е бил убеждаван години наред, е било всъщност една красива и добре измислена лъжа. Читателят очаква следващата провокация. И тя не закъснява с появяването на “Истински истории” (2000).

Това са истории, които са се случили и трябва да се уловят, да се фиксира на листа краткият миг на случването (случката). Авторът ту разказва лично преживяното (“Неочаквано посещение в неделя”, “Любов с поетеса. За последен път”) и видяното от собствените очи (целият цикъл “Истории на погледа. Писане от натура”), ту предава разказа на свой приятел (“Съседката отсреща или какво ми разказа Петър Ч...”, “Завръщане вкъщи или какво ми разказа Иван Цанев...”), ту като воайор наднича в семейните и човешките взаимоотношения (“Картини от едно семейство” - I, II, III, “Сапунена опера” и др.). Тези различни гледни точки изключително усложняват книгата, правят я многопластова и я подготвят за многобройни прочити. Можем да вярваме, че тези стихове са провокирани от живия живот, от натурата. В тях много често откриваме фрази от разговорния стил, които стоят по много особен начин на места в обкова на класическия стих.

Книгата започва с цикъла “Истински любовни истории”. В него любовта е многолика: любов = привличане, любов = разминаване, любов като сълзлива сапунената опера, излязла от роман на Мариос Варгас Льоса, любов между няколко джина - трудно е да се опишат всички. Смесват се мириси, гледки, мечти и истории. Пламен Дойнов влиза в чуждите спални и желания, в “меланхолния” семеен хол, сяда да пие със своите герои ракия (джин). Някои от описаните типажи живеят затворени в своите малки светове, влачейки в безкрайно повтарящ се ритъм безсмисления си живот. Така например вдовицата на полковника от “Мечти: от седмия до четвъртия” е осъдена да преминава живота си между няколко етажа и вечерите й да си приличат като стъпала на стълбище. За други истинският живот е в разнообразието (“Картини от едно семейство” I и II), което им дава сили да се връщат при своята половинка. Ако можех да дам друго заглавие на “Истински любовни истории”, то сигурно би било “За любовта и други демони”.

За разлика от “Любовните истории”, където авторът се бе насочил в разкриване на различните човешки взаимоотношения, то погледът в “Истински граждански истории” е насочен навън, към заобикалящия ни свят - към бита и социума. Тук можем да видим частния живот на квартала (“Граждани и кучета”, “Преминаване през Факултета в София”), личния живот на деветте вдовици, Владо от “Захарна фабрика”, Любо от Копривщица, Киро от Владая. Пламен Дойнов ни запраща в различни времена: фолклорното време е завладяно от героизъм (“Яворите на Самуила”, “Три синджира”), а в ежедневното ни съ-времие се случват и чудеса - например странното, почти нереално появяване на Багряна в един градски автобус. Много нещо може да се прочете в тези “граждански” истории, но интересно е как понякога се разменят ролите - Киро от Владая и Любо от Копривщица най-неочаквано се превръщат в поети и философи, а “примата” на българската поезия е излязла от поетичния Пантеон, “без багри и с репички”, за да пазарува...

Третият цикъл, “Истории на погледа. Писане от натура”, се опитва да опитоми многообразието. Натюрмортите се изграждат от светлосенки, цветове и щрихи, дъхат на грунд и акварел, туш и темпера. В пейзажите се мярват невидими сенки, дочуват се “стари гласове” и “радостни наздравици”. Голите тела са плод на взиране в хората, предполагане на вероятностните им проекции във времето и пространството. Във “Всяко състояние си има поза” сетивните възприятия се превръщат в ненатрапващи се обобщения и тънко психологизиране на човешките неспокойства. Целият цикъл е нов за поетиката и търсенето на автора, намиране на посока, в която може би в бъдеще ще продължи.

Може ли езикът от “Истински истории” да бъде истински и реален? Може действително да се говори така:

Ако не пия джина си
трябва да легна със тебе.
Не че не искам обаче,
тъкмо съм си поръчала,

но никога - “Вече век стоя под сянката на твоето сърце” - една патетика, която ни липсва.

© Мира Душкова, 2002
© Издателство LiterNet, 02. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
Текстът е четен на 06. 06. 2001 г. в Клуба на дейците на културата - Русе на представянето на “Истински истории” от Пламен Дойнов.