|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЯПАЙКИ ПО НЕБЕТО
Имаш си бог
като лъжица под дюшека,
с която нощем чегърташ
един от камъните на зандана,
ако си с късмет, ще влезеш в по-широк
или ще си туриш огледало.
Твоя работа, щом те успокоява,
не съм против облаците,
дето идват да облизват
моето пикаене срещу месечината.
Тя пък се преструва на забременял пеньоар,
изоставен от седемте изпотени
дни на седмицата.
Айде, нека дойдат да ме надзирават
Ватиканът, Мека и една сюрия
стъклопоставячи, стьклобойдисвачи,
кривите огледала и кривите усмивки,
толкоз изкривени,
че в завоя им излитам -
камък, изчегьртан с алуминиева лъжица,
скрита под ръкава на райета.
© Лъчезар Лозанов, 2002
© Издателство LiterNet,
29. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|