Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪЖЕНЦЕ ЗА СКЪСВАНЕ

web

Искам да отида
до ония етажи в очите й,
откъдето хоризонтът става вратовръзка,
откъдето ковчегът става асансьор,
откъдето книгите отказват да са книги,
а са бръмбари в оказиона,
върху чието жужукане
стои забоден с диамантена карфица глобус.
Очите й са малко присвити,
напомнят Непал, камъните,
ония джомолунгми, които изкльопаха Христо Проданов,
взеха му брадата назаем,
защото бяха кьосе планина.
Не съм виждал жена с толкова етажи в очите си,
как са обшити роклите й - по кантовете с пушеци и революции,
тя никога не ги облича,
за да изглежда миролюбива.
По кантовете надничат кантчета и хайдегери -
допитвам се до тях, но отговорът е толкова мъгляв,
че главата ми е решето, с което нося вода.
Оставиха упътваща пътека в нейното изречение:
"Приеми - винаги съм права! Още преди да започнем да говорим!"
Глупав съм наистина - казвам на хайдегерът,
но не права, аз все си я представям легнала,
кротки смокове я усукват върху голи камъни...
абе, все върху голи работи си я представям,
та не се разбрахме с хайдето -
той си я чете все като книга,
а аз като камък си я блъскам в главата.
Като каменен фриз,
облъхнат бриз - да ми духа платната,
дето съм ги заковал на прозорците,
щото джама се свърши,
много джам се свърши,
а етажът в очите й все още приютява бръмбари,
разводнени с гласове на бийтълси.
Толкова етажерки, толкова очи с рафтчета,
че чак сега я открих, когато станах часовник
и хайдето закусва с мен и се мръщи.
И й казвам тъничко, тъничко,
хайде, не може ли по-напреко
през една лучанова паста да минем.
Много й било сладко в устата,
но понякога и за сладко му идвало времето.
Абе, иде, иде, ама все Хейдегерианът го лапа...
В гер(*)ана - една кофа пълна с илюзии,
а въженцето - почти на скъсване.

 


* тук чукни която си буква искаш

 

 

© Лъчезар Лозанов, 2002
© Издателство LiterNet, 29. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.