Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВОНЯ И ВОЛЯ

web

Такива остри вълни
ме пролазват ниско долу,
когато те видя.
Какво направи това преместване на нещата?
От драскулиците, побоищата, кражбите
една пльосната ученичка в локвата
на непотребната памет.
Паметник: "Революциите са подивели кучета,
недалече - глутница,
въпреки ученическия час и санитарните власти,
въпреки ходилата на параграфите
отпечатани върху сиренето и ушните миди".
Глутниците не изчезват,
докато има купища гладни котки,
докато кофите са претъпкани
и тийнейджърите си играят на публичен дом,
на микрофончета -
като солдати лягат в окопите на "Мис България".
Дядо Коледа е закона
като закана за добро,
която така и не се случва, освен
във фантасмагориите на Светослав Минков,
защото ломотенето на трамвая минава
с ватмана Ницше, седнал в кенефа
напъва световната воля, зелена гъсеница,
яде сенките, насира се с едни копринени нишки.
Време е да сварим пашкулите - да оплетем
кошница за ларвите, макар да не мърдат,
ще разплетем кристалните им лайна -
заприщват
едно негърско нашествие към джунглата,
чиито зверове от джаз
хапят и разповиват свръхродените така както
ме разпознава гайдата,
пълна с туберколозната воля на света,
чийто виден бацил съм аз,
докато се измъквам като куршум от рана:
да се свети името ти заедно с вонята,
волята (пардон!)
недонаречена живот още в началото,
оная гризли ларва, наречена слово.

 

 

© Лъчезар Лозанов, 2002
© Издателство LiterNet, 29. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.