ПОКАЗАЛЕЦ

Идва виното вместо кръвта,
идва напомнянето, наместо устните,
идва паякът на познанието
със все повече крака и обърква крачката.
нашето щастие влачи
изтървани вътрешности.
Забит е дървен клин
в мелницата на времето.
Брашното е спряло
върху моите устни.
Костите търсят опора вече в сухожилията,
но движението ги изпреварва.
Сраствам се с нещата,
краката ми стават излишни.
А виното и кръвта надничат,
запътени, запъхтени
върху един показалец,
така сурово, така патетично
насочен към мене.