Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСКЪР

web

Искърът, това пространство тънко
от вода,
стиснато сред каменните лапи,
и широколистните прегръдки.
Вгледаш ли се -
наранено е със камъни отвътре,
бъбреци на съпротивата
отвътре - разпознати по раздиранията,
с които устояват бялата си същност,
ерупции върху пътуващото зеленикаво туловище,
леглото, обещанието за море,
през Голямата река. Голяма,
разграничила два езика,
разподобила равнина на две,
летописите и, апетити също два,
наричани съседни, но всъщност
прехвърлянията отсам, оттатък
са записани със вероломства, подозрения -
инстинктите на хищник,
вторачен да преполови и умъртви.
Преди да стане дунав,
вътре всичко в нас било е Искър -
от нагромоздени хаотични планини,
плешивости,
плашливи къщи, струпани в меандрите,
струни,
вторачени в движението, слизането, бързането,
отнасянето на землистите товари
другаде,
където успокоени,
събират корени, изблици на хлорофил,
кръстосвания и мутации,
благополучие, различности,
което вече не е планина,
и не е ярост,
и не е отчаяние.
Плитка от вода разплита равното.
Отчуждена от всичките ни отражения
за "по-високо нема..."
отнася нещо от каменните ни глави,
от базалтовите ни въртопи,
от къщите - кирпичени, и тухлени,
от плет, натъпкан с пръст,
дърво
и почернели навици,
съшити от инат.
Но въпреки многогодишната си неподвижност, покривите
са вторачени. Непоносимо отразени са
в движението, блясъка, динамиката -
Искър,
пространството притиснато
и оцеляло, сякаш пише своя Тора
на иврит хилядолетен, който
юдеите не са прочели,
но познават.
И който трябва да избродим пеш преди
пролетта да лумне и да заличи
изстиналата лава, болката и яростта.
Искър е врата отвъд света,
клапа,
която нищичко не обещава,
освен звънтеж, проблясъкът на сребърните риби,
с надежда да нахраним неподвижния като растителност
народ.

 

 

© Лъчезар Лозанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.01.2006, № 1 (74)

Други публикации:
Литературен вестник, № 29, 21.09.2005.