Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪЖИВЯВАЩИ ДВИЖЕНИЯ

web

В търбуха на гарата попаднах
всред човешка бълвоч,
така сроден се усетих
сред мешавицата, поприседнала
сред откъсляци движение
сред прахолията смръщена,
че ми проблесна вътре
подобно менажерия замръзнали усойници,
подобно златен шип във прешлена забол се,
подобно гъбата, пробягала по черната дъска
и с бели устни не може да се изтрие,
единствено удари върху боята.
Преобръща ме търбуха гаров
със смукателни движения на локомотивни свирки,
със обещания от неповтарящите се печалби -
билетчета към вътресебеси.
Плямпачи на езици непознати
изтръгват собствения ми език.
Деца заспиващи,
оръфляк, подложил изкуствения си крак
като възглавница.
Джебчии, разносвачи на раса - помия прясна,
да джапаш навътре в своя влак.
Да станеш влак,
да влачиш валчестите си особености -
валсуват твоите въображения,
вербуват минало несъществуващо,
то непонятно се е гнездило в кьошето,
агент без досие.
Агнец съм. И дъхът на гарата ме преобръща
облизан от тая паплач
и лутането безсистемно,
че почва да ми се живее -
набучил смъртоносно времето,
стоя, облян в кръвта му.
Подсказват ми, че винаги разпарянията му зарастват,
ала така е радостно да го изриташ във ташаците,
да го видиш как се привежда, опулило очи,
като че се кланя,
преди да те притисне и премачка,
преди да ти изскубне трите залъка от кислород,
които по погрешка изтърва преди години.
Събужда се локомотивът парен
вътре в мен,
ревейки, пушейки, врещейки с откачени свистъци,
и аз съм част от тази каша,
несмляна още,
топла, бликаща,
която напиращото развиделяване
повръща
и присяда облекчено
върху гърба на съживялото гъмжило -
една клокотница в търбуха гара.

 

 

© Лъчезар Лозанов, 1999
© сп. Мост, 1999
© Издателство LiterNet, 09. 06. 2000
=============================
Първо издание, електронно.