БОРО-БОРО

Когато усетят марша - е късно,
когато нашата ритмика
своето "боро-боро" изпусне
за всички тях е вече хлъзгаво
времето като сапун.
Отвинтете! - този звук - асириите
дишат във врата ни.
Асириите ни застигат.
Притегнете платната, знамената, ропота,
отсечете всичките въжета на съгласие.
Този марш върху таваните
декорира отпечатъци и гласове.
Преди да хвърля зар - сборището -
знам какво е дом, деца.
Не обичам масовите убийци,
нито серийни. Не зная
прякото им назначение. Нито -
омотани, в невроните им за контрол.
Но те героите са тук - амфетамини
в това тесто от ритъм.
Маршът, маршировките, маршрутът -
естествената им сърцевина,
пътеуказатели, тамтамите, изпълнени със "боро-боро",
насилието, супата, тестото
бактериите на маята работят
и "боро-боро" не е обяснение -
всички инструменти са натъпкани със него.
Цигулките изхрупа - барок да свириш,
блус - да нашепнеш някому "обичам те",
всичко се огръмогласява
рок, чалга, компютърни игрички,
играчки. От всички музикални дупки тръгва "боро-боро"
и не умее никой пясъците му да прегради.
Номадите на "боро-боро"
дигат чергата на свойта жега
и въпреки Скалистите ни планини с издяланите мислещи глави,
номадите изяждат камъка, самия мозък, изяждат вятъра изпратен
да разбере и сплаши.
Оставят костите от електроника и биотехнологии
в порядъка на обред. И се скриват вътре в нас.
Оглеждаш се. И "боро-боро" е безсмислица.
Такова нещо просто няма.
Защото с халифите в Багдад се свърши.
Ще трябва да поминем със америки и алпака.
Поменът на спомена
за 11-ти също казва,
че америките някак стават твърде много, твърде малки
хапчета.
"Боро-боро" не е хляб, макар да бъбне - мая,
тесто, тестуване, татуировка на Талмуда.
Отвържете цигулките да тичат
и препикаят виолетовата рана "боро-боро". През анкерпласта
игла показва: нулева чувствителност и жива тъкан липсва.
Приижда тропотът на мохамедите под дългите въжета на небето,
аспирин за главообилие вали - изписва
съпричастни дребни букви по светите букови врати...
Дух, син и още някакъв си се е сврял
във бъчва бира
сред алкохолни пари "боро-боро" вслушан летаргично.
Маршът иде, а съвсем, съвсем не е приспивен.