ДОСТОЙНИЯТ МИСТЪР ТАЧЪР

Лиза Мороз

web

Както всяка сутрин, така и тази мистър Тачър стана в отлично разположение на духа, дръпна пердетата, изми си зъбите с лютивата паста, без да потръпне и мускулче на лицето му, наплиска се с хладка вода и изтегли панталона от закачалката. След като върза вратовръзката си, застана на прозореца и огледа пейзажа.

От десетия етаж се откриваше идеална гледка към цялата околност, започвайки от блоковете на запад, малките къщи до сами шумното кръстовище, пазарчето в ляво, ресторанта, няколкото открити кафенета, малката уютна градинка с пейките пред вратите на хотела.

С трениран жест Тачър оправи яката на сакото си, взе куфарчето и излезе.

Вече три месеца ден след ден той обучаваше настоящите директори на оцелелите промишлени обекти в тази загубена на картата страна какво е да си мениджър. Той сам си беше измислил тази квалификация за работата си, защото само така можеше да си обясни какво прави. Отиваше някъде, проверяваше документацията им и доколкото можеше им обясняваше неща, които те не разбираха, т.е. разбираха, но не съвсем. Той сам не беше сигурен дали този народ е гениален до оглупяване, или глупав до гениалност. Странни хора.

Но мистър Тачър бе професионалист. В неговия мозък цареше идеален ред и всякакви мисли, заплашващи го, бяха навременно класифицирани или ако не се получаваше - прогонвани вън.

Този ден той се качи в очакващия го автомобил и замина отново към покрайнините на града, където цареше архитектурата на “умопомрачаващия кубизъм”, както се бе изразил самият той пред приятеля си мистър Бери от Цюрихския клон на фирмата.

Ловко и бързо се изкачи по стълбите до четвъртия етаж, повличайки след себе си целия посрещащ го антураж, обричайки зам.-управителя с оглед на неговите 150 килограма на нечовешки мъки. Влезе във вече познатия му кабинет и седна.

Антуражът се разпръсна по кабинетите, а Тачър поиска минерална вода и разтвори очакващите го папки. Ето! Отново се появяваха някакви невероятни цифри - това просто е невъзможно! Не може да има производство като за Китайския пазар през месец юни, а реализация на продукцията едва за 14%! Кой идиот ще си позволи да произвежда неща, които няма да бъдат реализирани?! Зачете по-нататък... и не можа да повярва. Месец юни, следващата година, реализация на продукция, възлизаща на 550%... това е може би предварително планувано производство с оглед на бъдещи нужди? Но къде пише това? Те да не би да произвеждат наведнъж за две години напред?! Каква е тази система?

Той внимателно отбеляза всички данни в тефтера си, като постави една дебела възклицателна и една още по-солидна въпросителна, и продължи нататък.

Отнякъде в стаята нахлуха познати ноти. Заслуша се внимателно - Еня. Остави писалката настрани и се отпусна на стола. После взе празната чаша и излезе от стаята.

В преддверието на голямо, светлокафяво бюро седеше младо момиче и улисано щракаше по клавишите. В първия момент не забеляза излизането му, за което доста се сконфузи. Той усмихнато вдигна празната чаша и каза:

- Вие обичате Еня.

- Да, много.

- Аз имам всичките й дискове.

- Аз само един, и то пиратски.

Тачър се засмя и взе диска, поставен върху едната тонколона. Разгледа го внимателно.

- Добра селекция.

- Вода ли искате да ви сипя, натурален сок или кафе - сутрин е.

- Не, благодаря! Аз не пия кафе по принцип.

- Това е хубаво, поне така казват, но аз обичам кафето.

- Имам две дискети със софтуер в себе си. Когато г-н Брънков дойде, ще му обясня за какво е този софтуер, но всъщност на Вас ще обясня по-подробно, защото вие знаете и английския, и компютрите по-добре. Вие ще му обясните после.

Тя не се въздържа и прихна да се смее.

- Добре, ще се постарая да го разбера, иначе как ще обяснявам.

Мистър Тачър не намери нищо смешно в тази реплика, защото очакваше някой да може да разбере тези изключително важни таблици и да успее да ги внедри в действие, без да възникват безкрайните усложнения, с които се бе сблъсквал досега. Взе подадената му вода и тръгíа към кабинета. Преди да влезе, се обърна за секунда - момичето без капка притеснение бе впило втренчения си поглед в него.” Тя ме оглежда, гледа ме, както гледа някой в дискотеката, в бара или... тя просто ме зяпа!”

Той влезе в стаята, смаян от това си откритие. Бе напълно привикнал да го гледат като “испектора”, “англичанина”, “странния тип”, “чуждия”, в крайна сметка - “оня”... А тя го гледаше като мъж. Ръцете му се навлажниха от напрежение и пръстите му оставиха големи следи по чашата. Изглеждаше ужасно. Извади синята кърпа от джоба и внимателно изтри отпечатъците от стъклото. Опита се да се съсредоточи в поредните колонки на голямата таблица, но мислите му непрестанно се въртяха около въпроса какво си бе помислила тя, гледайки го.

Влизането на директора Брънков му оказа неоценима помощ при възвръщането на вътрешия му мир. Още от пръв поглед се виждаше кой кого обучава и кой кого превъзхожда. На фона на идеално избръснатия Тачър контрастираха юнашките мустаци на директора, на тъмно синята му риза отговаряше лилаво-сивкав пипит, а на тънките очила с метални рамки - едни такива роговици, на които би завидял и Уди Алън в най-добрите си години.

Макар и изброените неща за един среднообразован, запознат с нещата от живота човек да не са чак толкова показателни и важни, за мистър Тачър видното и невидимото, душата и тялото бяха едно, цялостно и неделимо. Тоест видът и дрехите ни най-малко не се разминаваше с характера и качествата на дадена личност. Както във всичко друго, така и в това Тачър вярваше безрезервно. Това бяха не друго, а истински принципи на един сериозен и професионално ангажиран възрастен мъж.

Но да спрем дотук, преди да сме наплашили и без това смутения читател, и да прекрачим като невидими духове през стената от другата й страна. Там на бюрото същото това момиче продължаваше все така напълно отнесено от реалността да барабани по клавиатурата си, като на монитора й често, често изскачаха бели правоъгълничета, съдържащи различно количество текст. По-сведущите в съвременните технологии веднага ще разберат за какво се говори тук, а тези, които са далеч от тази тема, нека само знаят, че девойката бе заета с активна двустранна комуникация с трима младежи едновременно чрез Интернет. Няма да се задълбочаваме в описание на тази технология, но от добро сърце ви съветваме, сами да се поинтересувате.

И така, милата девойка изписваше с летящи по клавишите пръсти:

“и ако знаеш, какъв е пич ... слюнките ми потекоха по него”,

на което получаваше отговор:

“почисти все пак, някой може да се подхлъзне ...ха, ха”.

Комуникацията вървеше с пълна сила, когато от кабинета излязоха директорът Брънков, който се запъти към санитарните помещения, и мистър Тачър, държащ в ръцете си двете дискети. Момичето промени режима на програмата от “достъпен” на “не съм тук” и отстъпи стола си на англичанина като нито за миг не преставаше да го оглежда.

Достойният мистър Тачър се взря в монитора, където искреше и светеше в цялата си пищност сцената на боя при Звездата на смъртта и Вечният сокол бълваше снопове от лазерни лъчи. Картинката беше хубава, още повече, че Тачър освен Еня обичаше и Междузвездни войни.

Тя се бе настанила върху бюрото, небрежно провесила дългите си крака, които от време на време леко поклащаше, почуквайки с токчетата по намиращият се отзад панел. Това не само разконцентрираше Тачър, това направо го препарираше и той не можеше да подхване обяснения, които бе рецитирал вече десетки пъти. Какво ставаше?!

Господин Тачър мислено изпусна едно “bloody, demn tights”, в което кой знае защо визираше чорапогащника на девойката, след което като един истински рицар джедай пусна силата да залее и удави всички останали вредни мисли. И обясненията тръгнаха.

Вечерта той, без да му бъде оказана честта да изрази мнение, бе завлечен в един шикозен и безобразно кичозен ресторант , където буквално се опитаха да го умъртвят чрез препиване и преяждане, но не знаеха с кого си имат работа. Издържал и тази победа над унищожителните и абсолютно противопоказни местни навици и традиции, мистър Тачър се прибра в хотела, до полунощ се занимава с дневната си /този път нощна/ тренировка и след душа, лягайки, заспа като пън.

Но не му бе писано да спи спокойно. Присъни му се как той излиза от кабинета на директора Брънков и, приближавайки се към онова бюро, моли все така зяпащото го момиче за чаша кафе, изпива го и я пита за вечерната й програма, като изрично подчертава, че би желал да гледа новата серия на любимия му филм и би се радвал, ако тя го придружи.

За наше съжаление обаче края на този сън остана неясен, тъй като самият мистър Тачър се събуди напълно възмутен от самия себе си, стана и нервно се разходи из стаята. Трите месеца престой в тази страна бяха изтощили защитните му сили до крайност. Още утре трябаше да поиска преместване, макар и това да беше твърде лошо за кариерата му. Това означаваше, че той се е предал пред цялата абсурдност и обратност на тази държавица. Но какво да прави?

След като се поуспокои и си легна, отново му се присъни сън, надхвърлящ и най-кошмарните му очаквания. Там отново се появи тази девойка-харпия, която безмилостно и най-грубо го наричаше “глупак”, “пън” и редица други квалификации, които дори не смея да опиша. При това се смееше така присмехулно и отвратително, че когато мистър Тачър се събуди, от обичайното му отлично разположение на духа не бе останал и помен. А трябваше да се изправи срещу нея и да я победи, ако се налага, и с най-груби средства! Въртейки тази мисъл като детско влакче из главата си, той се приготви и тръшна вратата на стаята зад гърба си.

Когато влезе в съответната зона, той придаде на лицето си най-твърдото и сурово изражение, на което бе способен. Но напразно - тя не беше на мястото си и компютърът дори не бе включен. Тази неочаквана за самия него липса силно го огорчи и той се вглъби в съдържанието на папките.

Като истински подъл и опасен враг тя изникна пред него като от земята някъде към 11:30, като с най-милата /трябва да се признае красотата на тази усмивка/ усмивка отново попита за кафе! Мистър Тачър веднага прозря нейното безобразно лукавство и отваряйки устата си, за да изреве едно Noooo, тихо каза Yes.

Когато димящото кафе издигаше парите си към тавана, той прозря предателството на собствената му дребна душица спрямо неговия блестящ мозък. Точно това бе станало - цялата тази конструкция, наречена тяло, водена от онази неизвестна и недоказана част, наречена душа, бяха решили да бойкотират решенията на един такъв мозък! И май нищо не можеше да бъде направено...

Не мина и един час, когато той я запита обича ли “Междузвездни войни”, за което получи още по-голяма усмивка и утвърдителен отговор. Оттам се поде една нова вътрешна борба, която по епичност надминаваше най-големите баталии на 30 годишната Англо-френска война, но и тя завърши печално и трагично, разбивайки веднъж и завинаги митът на най-великия човешки self control...

Тук читателят може спокойно да се усъмни в преценките на автора, но в този свят, както вече доказа един забележителен потомък на Давид - всичко е относително.

Самият мистър Тачър силно заобича киноизкуството, прибавяйки към вече съществуващите свои принципи още един. Дори, след кратък размисъл и след като целуна устните на “врага” в мрака на киносалона, реши, че този принцип надминава другите по критерии - както качествени, така и количествени.

За повече информация по цялата тази история ще трябва да издирите не други, а същите онези младежи от Интернет, защото те наистина са в крак с хода на нещата и то, от първа ръка.

© Лиза Мороз, 1999
© Издателство LiterNet, 29. 11. 1999
=============================
Първо издание, електронно.