|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
О ЗНАМ, ЩЕ СЕ РАЗТВОРЯ в пространството около теб,
ще ме издишваш, както ме пое -
болезнено, мъчително и дълго.
Дълго, дълго ще ме разтварят пръстите
те знаят повече за мен,
те помнят повече от теб,
те се разбират,
затова сега мълчат отпуснати
в копнежа за съня,
за липсата му...
Виж! Празнотата се разтваря,
едната ми ръка я няма,
окото,
сълзата,
рамото,
гласът...
Не ме търси отвън,
не ме сънувай нощем.
Усмивката ни вече е толкова голяма -
побира всички сенки от любов.
© Лидия Гълъбова
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2000, № 1 (2)
|