“Добре дошли на страниците на Литературна мрежа (http://www.liternet.bg), всички Вие, които, в епохата на Интернет, не сте забравили литературата и хуманитарното познание. Идеята да събера публикуваната в Мрежата българска литература и литературна критика се породи от желанието ми да убедя мои приятели, че не всичко във виртуалния свят е хаос, че полезното в сърфирането е толкова, колкото и приятното, че тук времето по-скоро се пести, отколкото се губи.”

Авторът на тези думи Георги ЧОБАНОВ е роден във Варна през 1961 г. Завършил е българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. До 1993 г. е преподавал български език и литература на ученици от IV до XI клас. Сега е асистент по методика на литературата в Института за повишаване квалификацията на учителите “Д-р П. Берон” - Варна, където преподавам на учители и студенти от България и Бесарабия. Професионалните му интереси са свързани с квалификацията на учителите по български език и литература, с дистанционното обучение по литература чрез Интернет и с литературното обучение на българи, живеещи извън България. Научните му интереси са в областта на литературната история, теория и критика на българската литература (XIX - XX в.). Основните публикации на Георги Чобанов са върху творчеството на Каравелов, Ботев, Вазов, Ясенов, Смирненски, Елин Пелин, Йовков, Вапцаров, Димов. В последно време проучва присъствието на българските литературни текстове в Интернет и тенденциите в зараждането на “мрежовата” литература.

- Защо реши да направиш сайт за българска литература в Интернет?
- Идеята започна да се осъществява преди година и половина. Първоначално проектът включваше създаване на библиотека от препратки, така че да се улесни нашият незнаен приятел при намиране на необходимата му информация. Оказа се, че най-удобната форма е тази, която е близка до библиотечния каталог. И че както във всяка библиотека се срещат различни по жанр, по ценност текстове и автори, така и в библиотеката на LiterNet намират място разнородни текстове, свързани или произтичащи от българската литература и култура.
- Защо хората на словото толкова трудно се доверяват на Интернет ?
- Така е за голямо съжаление, хората на словото не разполагат с необходимите средства, за да имат добра връзка. Проблемът е свързан и с трудното пренагласяне на по-голямата част от пишещите поради инерция, консерватизъм във възгледите, страх от виртуалното. Макар че самото слово, самите текстове също са една виртуалност, нещо различно от света, който обитаваме. В този смисъл те би трябвало да бъдат хората, които безболезнено да навлязат в това ново пространство. Всичко, разбира се, е в ръцете на младите, които нямат тези предразсъдъци.
- Ти очевидно си човек на риска и новото.
- Рискът, предизвикателството носят тръпка, услаждат се, може би са някаква наркоза. По начало всяка среща с художествения текст е предизвикателство, а всяка интерпретация е риск. Във виртуалното пространство всеки читател може лице в лице или, което е по-точно, “думи в думи” да ти каже доколко си се справил, в какво си се провалил. Постоянно си пред очите на сърфистите, които са се отбили от обичайния си маршрут, това също е предизвикателство и риск.
- Каква е цената на това твое усилие ? Трудно ли е човек да направи такава Литературна мрежа?
- Трудно е, цената преди всичко е времето, което трябва да се отделя всеки ден, за да се подготвя подобен сайт, тъй като основният принцип в Интернет е редовното подновяване на информацията. За да се постигне това, е необходимо време, но и сътрудници, които да помагат. За радост такива има и в България, и по света - хора, които желаят да публикуват свои текстове, да участват в дискусии, които помагат в чисто технически план за живота на LiterNet. Така че литературната мрежа е едно място за общуване, за обмен на информация, за търсене на помощ. Мога да посоча конкретен пример, свързан с авторски права - вчера се осъществи такъв диалог между юристка и преводач, потърпевш от издателя. В такива тройни разговори се достига понякога до прагматични решения, свързани както с литературни и културни проблеми, така и с чисто човешки. Защото в рамките и по повод на тези текстове, с които читателите се срещат, се осъществяват и други контакти между хора със сродни интереси.
- Кои автори са намерили място в LiterNet?
- По отношение на художествените текстове сайтът развива две дейности. Едната от тях е библиотека с препратки, като идеята е да се обхванат всички съществуващи текстове. В този смисъл погледът върху LiterNet е до голяма степен поглед върху присъствието на българската литература и култура в Интернет. Това е едно събирателно място, съсредоточие на всички възможни препратки, без те да бъдат подреждани по силата на някакви естетически, идеологически или други критерии. Просто един справочник, каталог. И в този каталог, който постоянно нараства, могат да се видят всъщност почти всички основни български автори, представени с няколко текста или с голяма част от творчеството си. Трябва да спомена Вазов, Ботев, Яворов, Вапцаров - класиката присъства и с христоматийните текстове, и с много други текстове, които не са така популярни сред читателите. Присъстват и по-малко известни автори, които в момента дебютират, автори, които са надежда за българската литература и други, които можем да сметнем за графомани. Но никой не може да отрече на никого правото на информация и мисля, че в това е смисълът на LiterNet - да предоставя неограничена възможност за изява на всеки, който смята, че може да каже нещо. Това нещо може да стигне само до един човек или до двама. Тук ценността не е в самия текст, в неговата класичност, а в осъществяването на контакта, в приобщаването на човека към ценности, които са споделими. Втората дейност на сайта е свързана с проект за издаване на текстове. Тази дейност, която се осъществява върху сървъра на LiterNet, е отскоро, но вече включва около 200 текста. Става дума за български и чужди автори, за два дебюта на стихосбирки, за 15 автори, които са предпочели първа публикация на своите текстове в сайта на Литературна мрежа. Сред откритията на Литературна мрежа бих посочил стихосбирката на Веселин Вълев “Гларусът като пушач” и серията разкази, която продължава да се публикува, на Лиза Мороз, своеобразна находка е работата с преводачите. В момента в мрежата е пуснат разказ на Чудомир в превод на английски, в скоро време ще пуснем цикъл стихотворения от английски и американски поети.
- Чувстваш ли се самотен на това поле?
- И да, и не. От една страна липсата на хора, институции, пряко свързани с литературата, с литературната критика е един шанс поне засега да не се пренесе познатото скудоумие от литературния и културен живот. Тъй като в Интернет покрай всички останали поврати има и поврат по отношение на етиката. Отношенията тук са до голяма степен нови, различни. Проявява се доверие, близост между общуващите независимо от възрастта, ценза и социалния статус. В едно такова пространство, в което всеки е равен на другия, се общува по-лесно и в никакъв случай не бих могъл да се чувствам сам, защото става дума за общуване между хора преди всичко, а не за професионално общуване поне засега. Предполагам, че с течение на времето това ще се промени и виртуалното пространство, което съществува в момента, ще се разчлени, нишите ще бъдат запълнени. Но за мен е по-важно да не прекъсва диалогът. За да може българската литература и култура да конкурират не само чуждоезичната среда, но и онези, мислени като най-популярни занимания в Интернет, свързани със слушане на музика, гледане на картинки, игри и прочие. Просто идеята на LiterNet включва именно това - да даде възможност на онези, които желаят, да посегнат към художественото слово, към текста и не само да бъдат в ролята на четящи, но и на пишещи, критикуващи, издаващи. Тук познатите ни разграничения просто не работят. Читателите са и автори, авторите са читатели. Авторите и читателите се явяват и издатели на текстовете си. Няма нужда от посредник.
В българското Интернет пространство съществуват и други подобни сайтове, които представляват основно места за публикуване на текстове. Най-близко до идеята на LiterNet е сайтът “Слово” - акцентът при него е върху публикуване на български класически текстове, но в последно време се публикуват и много текстове на млади автори, които имат свой книжен вариант. В Литературна мрежа се публикуват и текстове, които все още нямат книжен вариант, като идеята е чрез мрежата те да достигнат до издателя и да получат книжно битие. Друг литературен сайт е този на Александър Минковски - може би най-големият български сайт за литература - научна фантастика - българска и преводна с 300-400 заглавия на романи, повести. Има сайтове, които са мъртво родени - те са просто резервати на текстове. Такъв е сайтът “Златна колекция на българската литература”, който включва голям брой класически текстове, но нищо повече - една затворена сбирка от текстове, каквато представява да речем една книга. В Интернет принципът е по-различен - тази книга да няма начало и край, постоянно да нараства, да се променя, да се разклонява, да става все по-необозрима и по този начин да подтиква читателя към пътешествие из Интернет, из литературата. Той да получава все нови и нови текстове, а не да намери просто един набор, веднъж и завинаги поставен.
- Как се отнасят културните ни издания към възможността да присъстват в Интернет?
- Все още с недоверие, все още с изчакване да се променят условията, манталитетът. Все още се смята, че Интернет не е място за създаване на сериозно списание за литература и култура, че то все още няма професионалните си читатели. Може би тази нагласа стопира процесите. Изключение прави вестник “Култура”, той присъства в Интернет с целия си обем и много редовно поддържа сайта си. Ако и останалите, а те не са много, основни вестници и списания за литература, изкуство и култура присъстват по този начин, би могло наистина да се промени средата. Но очакванията на писателите, на академичната общност са за виртуално литературно пространство, в което всичко да бъде разпределено така, че да се повторят авторитетите от реалния живот. А точно това, ако се случи, ще бъде изкуствено и фалшиво случване. В Интернет съседствата са непредсказуеми и стойностите и подреденостите, които познаваме, няма как да присъстват.
- По-истинско ли е общуването в Интернет?
- Обикновено се мисли, че виртуалното пространство е анонимно и призрачно, че не носи удовлетворение в чисто психологически, в чисто човешки аспект, че човек се губи сред информационния лабиринт. Но тъкмо в Мрежата се пораждат контакти, приятелства, любови... Който влезе във форума за поезия на Литературна мрежа - Поетична тетрадка, ще види, че голяма част от стихотворенията и коментарите са посветени на чисто човешки, дори интимни въпроси - среща във виртуалното, раздяла, любов, надежди, разочарования или удовлетвореност от срещата с другия човек извън монитора. Макар че често авторите са анонимни, те разкриват съвсем искрено своите преживявания. В делника се срещаме с толкова много непознати хора и никога - в автобуса или на пътя - не се спираме да ги заприказваме. Във виртуалните магистрали това се случва, аз самият имам добри познанства и приятелства с българи и чужденци от няколко континента. Това е общуване без бариери, без предразсъдъци, защото човек може да бъде свободен в мислите и действията си, да избира познанствата си, да опитва различни роли, теми, сюжети, да играе със себе си, да доставя удоволствие на себе си и на другия. Всичко това обаче са само възможности, които всеки по различен начин оползотворява или опорочава.
- Мислиш ли, че чрез Интернет българската литература ще стане по-популярна?
- Безспорно Интернет е възможност за популяризация на малките култури и на малките езици. Но обикновено проблемът с кирилицата спира една подобна хипотеза. Иначе в световен план много от най-популярните и шумни автори са всъщност мрежови автори. Основното битие на техните текстове е в мрежата. Бих посочил Виктор Пелевин като един признат не само в рускоезичния свят мрежов автор. Сред българските автори такива, които да са се утвърдили само благодарение на електронното битие на своите текстове, няма все още. Струва ми се обаче, че се върви точно нататък. Но проблемът с кирилицата остава. Той всъщност до голяма степен раздвоява съзнанието и битието на българските пишещи, тъй като всеки автор би желал да бъде четен от повече хора. И когато проблемите около езика, кирилизацията не са решени, тогава се прибягва до английския или до латинския български. Би трябвало да се търси радикално разрешение като се уеднаквят стандартите, но за тази цел трябва да се намеси българската държава. Да се реши проблемът, така че да не смущава желанието на хората да общуват на родния си език, независимо къде се намират. Друга задача, която е по-силите само на високите институции, е свързана с кирилизацията на основните продукти, както са направили чехите, руснаците. Всъщност големият въпрос е за свободата на информацията и за различните бюрократични, технически и прочие механизми за нейното задържане в някакви граници. Информацията в Интернет в крайна сметка е от полза на отделния човек и на общността. Защото чисто психологическият проблем отпада, точно тук Шенген няма как да съществува. Може би голяма част от младите чрез Интернет търсят не само работа и възможност да излязат навън, но и намират утеха, защото получават възможност да бъдат равни с всички останали по света.
- Какви хора се интересуват от българската литература в Интернет?
- Страницата има посетители от около 50 държави. Най-силно е присъствието на читатели от САЩ, Канада, Германия, Австрия, Австралия. Навярно не само Интернет, но и българите нямат граници, те са пръснати навсякъде и Литературна мрежа по някакъв начин ги събира. Тъй като в тези далечни места, които те обитават, носталгията към България и желанието да посегнат към българската книга, към българския текст са много по-големи.
- Какво е бъдещето на традиционната книга?
- Това, което се наблюдава по света, не сочи тревожни тенденции по отношение на хартиената книга. Има чужди сайтове, в които авторите задават някаква идея, която читателите продължават - тези, които познават книгите-игри, могат да се досетят в каква посока се извършва това развитие и разклоняване на сюжета, тази възможност чрез хипертекста, чрез многобройните препратки да се проследяват една или друга сюжетна линия по-детайлно, да се стига до един или друг край или безкрай. Тук се включват различни автори, които дописват, диалогизират помежду си, изразяват различни становища, и в крайна сметка се обединяват около сюжета, около образите на персонажите. Така се създава друг тип литература, която няма единна институция на автора, нито на читателя. Тенденциите в Интернет водят към все по-упорито заличаване на авторството. Всеки почитател на даден текст има възможност да постави текста сред друга поредица от текстове, подбрани от самия него, т.е. всеки читател се превръща в един своеобразен антологист.
- Сам ли финансираш това твое удоволствие?
- Идеята, концепцията на сайта са създадени от мен, но направата му и ограмотяването ми стана благодарение на огромната помощ на Любомир Генов, мой колега, без когото този сайт не би съществувал. Той и сега помага технически за разрастването и поддръжката на сайта. Финансирането се извършва от мен. Но имам много сътрудници.
- Ако трябва да избираш да си редактор на книжно или на електронно списание, какво би предпочел?
- Това, което в момента правя. Динамиката е по-различна, свикнал съм с нея. Самите идеи се пораждат в движение, решенията се взимат на часа и когато една идея не проработи, тя просто се сменя с друга. Сериозно място в сайта тепърва ще заеме дистанционното обучение. Тази идея сега функционира под формата на няколко модула за кандидат-студенти и кандидат-гимназисти. В тях са представени програмите, по които са изпитите по български и литература, възможни теми, а също така и възможността всеки, който изпитва потребност, да се свърже с мен и да получи помощ. В момента сме започнали публикуването на сп.”Мост”, предстои публикуването на сп. ”Български език и литература”.
- Ти общуваш и с много ученици чрез мрежата. Те какво търсят в нея?
- Учениците влизат в живота чред средата на Интернет, оттук черпят информация, тук намират приятели. Много от тях създават собствени уеб сайтове и се опитват да бъдат полезни на останалите като публикуват свои ученически съчинения, разкази. Те са изключително активни в това да представят пред света своите идеи и любимци и тяхната активна позиция е знак, че литературата, изкуството присъстват в съзнанието им и извън училището.
- Съвременните изследователи говорят за нова неграмотност, за нови граници, които се чертаят между компютърно грамотните и компютърно неграмотните хора. Като човек, който дълго време е бил учител, какво мислиш за грамотността и компютъра?
- До голяма степен имат основание. В случая обаче новата грамотност/неграмотност осезаемо зависи не само от финансовите възможности на обществото, а и от учебните програми. В момента, общо взето, българските деца придобиват тази нова грамотност не толкова благодарение на училището и университета, а благодарение на личните и семейните усилия. Естествено, голяма част от тях остават извън този глобален процес.
- Всичко ли е компютърът и достъпът до глобалната мрежа за съвременния човек?
- Ако приемем, че телефонът е всичко, тогава - да. Но и телефонът, и компютърът, и достъпът до Интернет все пак са само инструмент. Важно е всеки да може да ги ползва в информационното общество, но те не са всичко. Те са техника, пак повтарям, инструмент - от нас, от “старата” ни грамотност зависи как ще го ползваме. Съюзяването на хуманитарната и техническата култура на човека, според мен е задача, която човечеството трябва да реши. Когато детето седне пред компютъра, да има алтернатива - не само технически умения, електронни игри, музика, развлечения, но и възможност да намери класически и модерни текстове и картини, да се включи то самото в създаването, коментирането, пародирането им.
- Къде бягаш, когато виртуалното ти дойде в повече?
- Бих казал, че бягам сред книгите, но ще излъжа, защото книгите до голяма степен са на монитора. Обичам да съм със семейството си сред природата или на разходка из града. Да се срещам с приятели на чаша бира. А и все още не съм изгубил навика си да се ровя из рафтовете на книжарниците. Въпреки това съм голям длъжник на семейството, на приятелите си, дори на досегашните си литературни занимания, защото не мога да се похваля, че въпросът с мярата - виртуално/реално - го решавам по най-добрия начин.
- Как се отнася семейството ти към новите ти занимания?
- От една страна борба за място пред компютъра, защото двете ми деца, Живко и Станислав, които са на 4 и на 9 години, искат да играят на електронни игри, да рисуват, да свирят, дори да правят свои web-страници. За тях работата с компютъра е съвсем просто занимание, може би защото постоянно ме наблюдават и попиват, каквото правя. Съпругата ми, обратно, понеже рядко успява да се добере до компютъра, го смята за почти ненужна машинка, която отгоре на всичко ограбва времето, в което би могла да бъде с мен, ограбва - в интерес на истината - и крехкия семеен бюджет.
- Кои са трите думи, с които можеш да представиш твоята Литературна мрежа?
- Литература, общуване и свобода на информацията.