ПРИНОСЕН ТРУД В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ

Кирил Димчев

web

Наскоро публикуваната монография на д-р Андреана Ефтимова "Винаги малко повече. Наречия за количество и време в обучението по български език като чужд" е доказателство, че за абстрактни езикови явления може да се пише не само с научна строгост и аргументираност, но и атрактивно за читателя на научни изследвания.

Предпоставка за успеха на изданието са разностранните интереси на А. Ефтимова в областта на социолингвистиката, психолингвистиката, текстовата лингвистика, теорията и практиката на езиковото обучение и пр. Тя е автор на приносни трудове като "Невербалната комуникация в телевизията" (Ефтимова 2002) и "Ефективната невербална комуникация" (Ефтимова 2008). Съавтор е на "Български асоциативен речник" (Ефтимова и др. 2003). Дългогодишният опит на авторката като преподавател по български език на чужденци служи за надежден коректив при подбора и обосновката на функционални лингвометодически решения. Постиженията на А. Ефимова намират приложение в учебници и сборници за ВУЗ, в учебни помагалапо български език и литература, предназначени за средното училище.

Приносният характер на труда се проявява в няколко насоки. Авторката синтезира и обогатява сведения за наречията в българската езиковедска литература. Обект на анализ са схващания за наречието, отразени в стойностни проучвания. В цитираните 71 заглавия на български, руски и английски език намират израз модерни виждания за същността на наречието и за неговите функции в словосъчетанието, изречението и в текста. Лингвистичната компетентност на А. Ефтимова е допринесла не само да се анализират общи и конкретни проблеми, основавайки се на идеи от различни направления (описателна граматика, генеративно-трансформационна граматика, функционална лингвистика), но и убедително защитава свои становища, предлага собствени решения по изследваните проблеми. Например независимо от съществуващото разделение на наречията за количество и време, тя оформя от тях други две групи наречия според комбинативните им възможности с определени граматически категории в изразяването на определени значения - аспектуални и темпорални. Изследователката е успяла да систематизира комбинативните възможности на наречията с определени части на речта и да изведе основните им значения и употреби.

Структурата на труда е логична и стройна. В кратък предговор авторката изяснява обекта и предмета на изследването. Предметът, според нея, е "ролята на наречията при представянето и осмислянето на значението и употребата на някои граматически категории в учебници по български език като чужд (в степените А₁, А₂ и В₁), както и анализ на отразяването на тези взаимозависимости в урочните статии от два учебника" (Ефтимова 2010: 12). Единият учебник е "Български език за чужденци - общ курс" (Хаджиева и др. 2007)¹. Другият учебник е "Учете български език" (Петрова и др. 2004)².

Авторката подчертава, че "при анализа акцентът е върху обзора на съществуващата традиция при въвеждането на наречия за представяне на значението и на функционирането на някои граматически категории като число, степен, вид и време", както и "върху обобщението на възприетите лингвометодически схващания за наречията в лингвистичната и учебната литература" (Ефтимова 2010: 13).

Разглежданият труд е широкообхватно изследване: през призмата на наречието се интерпретират основни лингвометодически проблеми на обучението по български език като чужд. За теоретична рамка на изследването служат схващанията за наречието в няколко вида граматики, различаващи се по научноизследователски процедури. В първа глава наречието се анализира като морфологична и функционалносемантична категория. Всяка следваща глава започва с теоретично обсъждане на съответното съчетание с наречие. Прави се обстоен анализ на дистрибуцията на тези съчетания в разглежданите два учебника.

Евристичните възможности на авторката са се проявили в детайлната интерпретация на отношенията наречие-глагол, наречие-наречие, наречие-съществително име, наречие-прилагателно име. Функционални са разсъжденията на авторката за понятието пресечно поле, отразяващо общите точки между интерфериращите се полета; обозначено с термините количествена определеност/неопределеност като "среща" на полето на количеството и полето на определеността и количествената аспектуалност, обединяваща полето на количеството, определеността и аспектуалността. Тези интерпретации, използвани при анализа на отношенията наречие-съществително име и наречие-глаголно време, имат не само експликативна, но и прогностична стойност в лингвистичните анализи, осъществявани в учебна и неучебна обстановка.

Специално отбелязване заслужава системата от експериментални проверки, с помощта на които авторката постига точност при изясняване на слабостите, които се допускат в практиката на обучението, и налагат промени в него; промени, за които монографията предлага изобилен доказателствен материал (анкети, наблюдения от практиката).

А. Ефтимова излиза от схващането за учебника по български език като микромодел на цялостния образователен процес. С приноси се отличава анализът на словосъчетания с наречие, разглеждани в минимален контекст - според авторката в началния етап на обучението е възприета именно тази практика. Функционални са обоснованите лингвометодически схващания за ролята на наречието в процеса на обучението и в бъдещата речева дейност на изучаващите български език. Евристичните възможности на авторката се проявяват при обосновката на система от упражнения като образователен проект и като модел на образователно взаимодействие на занятията по български език като чужд. Убедителни са предложенията за организиране на граматическия материал и за допълнителни учебни задачи в учебниците по български език като чужд за степени А₁, А₂ и В₁. Такива са например таблиците за представяне на двата вида и времената, както и моделите за упражнения, които проверяват осъзнаването на ролята на наречието при функционирането на тези, а и на други граматически категории.

Прагматична е стойността на приложенията (Ефтимова 2010: 211-224). Представените структурни схеми разкриват дистрибуцията на изучаваното явление в разглежданите учебници и ще послужат за оптимизиране на бъдещи учебници - основа на работата по български език като чужд.

Монографията на А. Ефтимова е явление в българската лингвистична и лингвометодическа литература. Функционалната значимост на труда намира израз в задълбочения синтез на съвременни схващания за мястото на наречието в българската езикова система и за възможностите, които предлага изследваното езиковото явление за оптимизиране на образователния процес по български език като чужд.

БЕЛЕЖКИ

1. Учебникът с автори Е. Хаджиева, Н. Гарибова, А. Ефтимова, М. Пацева, А. Слуцка е основа на обучението по български език като чужд във Факултета по славянски филологии. [обратно]

2. Учебникът с автори Ст. Петрова, П. Цанкова, Е. Куртева, Кр. Томова се използва в ДЕО на СУ "Св. Кл. Охридски". [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Ефтимова 2002: Ефтимова, А. Невербалната комуникация в телевизията. София: СЕМА РШ, 2002.

Ефтимова и др. 2003: Ефтимова, А., Балтова, П., Липовска, А., Петрова, К. Български асоциативен речник. Прав и обратен. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2003.

Ефтимова 2008: Ефтимова, А. Ефективната невербална комуникация. София: Сиела, 2008.

Ефтимова 2010: Ефтимова, А. Винаги малко повече. Наречия за количество и време в обучението по български език като чужд. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2010.

Хаджиева и др. 2007: Е. Хаджиева, Гарибова, Н., Ефтимова, А., Пацева, М., Слуцка, А. Български език за чужденци - общ курс. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2007.

Петрова и др. 2004: Петрова, Ст., Цанкова, П., Куртева, Е., Томова, Кр. Учете български език. София: "Д-р Иван Богоров", 2004.

© Кирил Димчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2010, № 11 (132)