САМО ДУМИ

web

Не искам да си влюбен само в думите,
макар че всяка дума има орбита,
в която се люлее утешително
тъгата ми по тая луда есен.
Не искам да си само моя песен,
засвирена от луднали по лятото
щурци, и чучулиги, и светулки.
Сега ти подарявам всички думи,
и всичките морета, с всички риби.
Но във вълните жаждата ми хлипа
неутешимо по небетата.
Небетата на всички волни птици,
безумно влюбени във най-високото.
Повярвай им и позволи на облака
да се огледа във соленото!
Аз утре ще те видя непременно
и вместо думи
ще разлистя в пръстите си
оная нежност, дето няма име.
И ще я кръстя с твоето неверие.
Защото ме е нямало до вчера,
а ти дори не си ме припознавал.
Боиш ли се, че този път не става
по всичките сценарии, наслагвани
в горчивината на очите ти?
А аз дори не те измислям,
а тихичко държа ръката ти
и ме е страх от крехкостта на нещото,
което всеки миг ще се разсмее...
И после... ще се пръсне на парчета.

© Яна Кременска, 2002
© Издателство LiterNet, 05. 06. 2003
=============================
Публикация в: Яна Кременска "Адажио", 2002.