ПРИКАЗКА

web

Тя ти разказва приказка всяка вечер,
докато ти броиш в мрака
съображенията си за сигурност,
защото така се заспива по-лесно.
Пускаш я в себе си,
но само когато си сигурен,
че не е застрашен от изчезване
застрашеният вид на егоизма ти.
Тя не си мери думите,
непреднамерено хуква,
танцува неистово блус
в тишината на зениците ти.
Заравя пръсти в косата ти,
лъже, че е заровила томахавката...
Тя ти разказва приказка,
а когато заспиш,
се превръща във себе си.
Сваля си пръстените,
съблича магията.
Не поглежда изобщо
дали е достатъчно хубава
в огледалото.
Пали по навик цигара
и знае достатъчно.
Знае, че точно във този момент
на хиляда светлинни години от нея
ти я сънуваш
как ти разказва приказка.
Не поглежда часовника.
Каква по-голяма ирония от това
да те има,
а всичкото време в света да е спряло,
защото старееш по всичките земни закони,
но на другия край на земята...
После... после си ляга
и е така изморена от другото,
че забравя (става й навик)
да разкаже приказка и на себе си.

© Яна Кременска, 2002
© Издателство LiterNet, 05. 06. 2003
=============================
Публикация в: Яна Кременска "Адажио", 2002.