Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЯМА ВЕЧЕ ДА ХОДЯ НА ГОРНИЯ СВЯТ
web
Тук вали. Напоследък такива са нощите.
Чудесата са сънени. Леко се съмва във шест.
Има сигурно някаква грешка във пощите.
Ти си знаеш, не може да нямаш вест.
И недей се страхува, че може да се изгубя.
Няма вече да ходя на горния свят.
Запознахме се с Господ. Не успях да се влюбя -
няма сини очи и не е белобрад.
Не целува безбожно, не му исках ръцете.
Не е луд да го връзваш и не е смел.
После някакви глупости райски ми чете
и накрая ме върна по онзи тунел.
Каза: Връщай се, имате трийсет години.
Не забравяй чадърчето, пратих на хората дъжд.
Ето ябълка, тя е от мойте градини.
Отнеси я на най, най-любимия мъж.
Поделете я честно. На две. Не по братски.
После... той да те учи какво е любов.
А пък ти го обичай и райски, и адски...
Някой ден ще ви чакам. Когато и аз съм готов.
© Яна Кременска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.2009, № 7 (116)
|