 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Денят въздъхва и почти си тръгва.
Запомням го с това,
че липсва всякакво усещане за ден,
но пада недовършен дъжд
и сигурно превежда
небесни песни.
Слушат ли го локвите?
Или проглеждат със очи
от съвършено празни кръгчета?
Ех, разточителник е този дъжд
и даже не се пита
дали си заслужава да се люби с всяка жажда,
на плевела ли е потребен повече
или на някоя безименна тревичка.
Не знае отговора сигурно
и затова рисува
пътечки от земята до небето...
Денят въздъхва и почти си тръгва,
а по прозореца дъждът с ирония
тече като решетка...
© Яна Кременска
© Издателство LiterNet,
05. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.