ПОЕТИКА НА ГРОБИЩЕТО

Георги Господинов

web

В новата си книга “Post Festum” Пламен Дойнов е публикувал едно гробище. Тук ще изпусна възможността да поиграя с метафората за погребаните между кориците текстове, за положения в саркофага на собствените си стихотворения автор и пр. Ще говорим за цялости. Отива си времето, когато в новите стихосбирки се стихосбираше всичко написано до момента и се пускаше. Поетиката на гробището (не гробищната поетика) предполага единство и самостойност. Гробището е цялост. Един “друг” свят, затворен в себе си, изолиран не толкова с циментовата си ограда, колкото чрез непреодолимата граница живот-смърт. Гробището е обединяване на тела (и текстове). Докато там скърбящите близки и роднини, гледайки отгоре паметниците и надписите, си спомнят за телата, то в книгата на Пламен Дойнов гледната точка “ляга” в пръстта и кара телата да си спомнят за себе си. Тук вече говорещ, диктуващ е не толкова авторът, колкото самото тяло. Авторът е само “Осквернителят” и съблазненият от своята мисия съблазнител. На преден план излиза анти-времето и анти-пространството на спомена, на гробището, на възкресението. С това естественото движение от Festum към Post Festum е тотално обърнато и заменено от антисакралното, почти апокалиптично нахлуване на мъртвия “следпразничен” свят в Празника на живота. В това ужасяващо вторично о-плътняване, о-телесяване на голите скелети можем да открием предизвикателни отпратки към известни покойници като Ш. Бодлер, Й. Бош и др.

Книгата на Пламен Дойнов е в известен смисъл концептуална за най-новата ни поезия. Тук има тенденции, които се налагат все повече от неколцина млади автори. Става дума за издаването на цялости, на пространства, за изличаването на автора и т.н.

Влезте и излезте спокойно от това гробище. Авторът отдавна не е тук.

© Георги Господинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.08.2008, № 8 (105)

Други публикации:
Екип 7 (Разград), 05.01.1993.