БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ

(кратък преглед)

Георги Чобанов

web

I. Българската поезия във времето

Българската литература и култура е сред най-древните в Европа. С приемането на християнството чрез Византия още през IX век тя се включва във византийския културен кръг, най-престижен по онова време за Европа. Заедно с това на нея й се пада ролята да бъде посредник между Византия и славянските народи в техния път от варварство към цивилизация. Религиозна по своя характер, средновековната ни литература оставя интересни образци на поетични химни и тропари, богослужебно ориентирани и закодирани много често под формата на акростих в различни жития и похвални слова.

Литературата на новото време (XIX-XX в.) се опира на старата ни литература и фолклор, но тя вече изповядва ценностите на един нов светоглед, подчинен не на вярата, а на етноса и човека. Петте века под чужда зависимост променят естествения исторически ход, който другите европейски литератури следват, и на България се пада трудната задача да възкръсне из пепелта не само политически, но и културно. Задачата да се консолидират българите като етнос се поема от литературата, а най-функционална в това отношение се оказва поезията. Раковски и Чинтулов пишат вдъхновено за потребността от свобода и техните песни се превръщат в мощен импулс за пробуда след дългото безвремие. Петко Славейков, Ботев и Вазов завещават стихове, свързани с националната кауза и изграждането на свод от образи на герои. В тяхната поезия обаче намират място по-широк кръг от проблеми - родната природа, история и език съсъществуват с философските въпроси за човешкия избор, за смъртта и безсмъртието, за паметта и равносметката.

На границата между XIX и XX век българската литература променя своя утилитарен характер и се насочва към териториите на високата духовност. Модернизмът в различните си преображения поставя в центъра на своите търсения не проблемите на вярата и етноса, а проблемите на човека. Този възлов за българската литература период се доминира от поезията. В нейното лоно Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Димчо Дебелянов досягат екзистенциални и метафизични въпроси, същностни за човешката личност. Фигурата на твореца, декадента, самотника измества дотогавашното преклонение пред героя и мъченика. Създава се поезия за малцина, езотерично вгледана в отвъдното, в бляна и спомена.

Тематичните и поетологичните открития на българските символисти намират свой контрапунт и трансформация в поезията от 20-40-те години на XX век. Далчевата предметна лирика, виталността в стиховете на Ел. Багряна, вдъхновените и трагични прозрения на социално ангажираните Христо Смирненски и Никола Вапцаров трасират пътя на българската литература до средата на XX век.

Силовото налагане на комунистическия режим в България (1944-1989) подменя литературните с идеологически критерии при правенето и оценяването на литературните и културни процеси и произведения. Въпреки идеологическия похлупак и желязната завеса българската поезия в най-добрите си образци и чрез най-талантливите си представители (Александър Геров, Валери Петров) следва хода на литературното развитие и разкрива пред читателя нови естетически и духовни хоризонти. 60-70-80-те години на XX век бележат постепенното отърсване от властта на идеологемата и появата на свежи, самобитни поетически почерци (Константин Павлов, Иван Динков, Андрей Германов, Христо Фотев, Борис Христов). Творчеството на изброените поети осмисля по нов начин проблемите за традицията и корена, поставя на обсъждане темата за търпимостта и съпротивата пред Злото, експериментира с езика и позицията на човека в него. Естетиката на принудата провокира появата на езоповски език, вглеждане в малкия човек, в природата и ежедневието - в противовес на официално налаганата реторика на фалшивия ентусиазъм.

Последните десетилетия на XX век продължават част от очертаните дотук тенденции в българската поезия. За човека и екзистенцията вече се говори чрез средствата на една нова лексикална и синтактична провокативност. Движейки се по ръба на езиковото експериментаторство, автори като Биньо Иванов, Николай Кънчев, Златомир Златанов, Ани Илков, Миглена Николчина, Станислав Градев проникват в метафизични ниши, които до този момент са били извън обсега на художествените търсения. Най-младите (Георги Господинов, Пламен Дойнов, Десислава Неделчева, Йордан Ефтимов, Силвия Чолева, Бойко Пенчев) поставят поезията в постмодерната ситуация на езикови и ментални смешения, на пародийни игри с традицията и движения по границите на възможния смисъл.

II. Българската поезия и предизвикателствата на Интернет

Пътят на българската поезия през последните 13 века, както е видно от настоящия обзорен текст, притежава своя вътрешна логика, съобразена с превратностите на времето и с разположеността на България в геополитическата и геокултурна карта на света. В епохата на революция в комуникациите обаче Интернет загърбва времевите и пространствени предразсъдъци и отваря възможност за свободен обмен на културни и литературни ценности, в това число и за привличане на нови читатели на българска поезия. Остава единствено проблемът с езика, защото, както е добре известно, няма по-непреводим жанр от поезията.

В потока на промяната в информационната среда през 1999 г. се включи и българският уебсайт за литература, култура и хуманитаристика Литературна мрежа / LiterNet (https://liternet.bg). На неговите страници намират място десетки български и чужди поети, разнородни поетически почерци, както и статии, свързани с поезията. Амбицията ни е, успоредно с представянето на утвърдени имена, да даваме път на непопулярни или сега започващи своя път в поезията автори. Ето защо за нас са важни ежедневните контакти с пишещите, редакторската работа, възможността да предоставяме място за свободно публикуване и обсъждане на поезия в нашия специален дискусионен форум “Поезия”. Краткостта на поетическата форма, способността й да се интегрира с визия, хипертекст, анимация прави перспективите пред поезията в Интернет необозрими. В тази посока ние сме в началото на пътя и в момента при нас преобладава традиционната форма на писане и представяне на поезията. Но точно тук е предизвикателството - заедно с авторите да се променяме и ние като медиа.

В заключение ще отбележа, че българската поезия има шанса чрез Интернет да бъде равнопоставена като присъствие в световното литературно и културно движение на идеите, защото интересът към Другия в модерното време е не само потребност, но и възможност, която информационното общество предоставя на всеки, който може да се възползва от нея.

08. 08. 2001

превод на английски >>>

© Георги Чобанов, 2001
© Издателство LiterNet, 25. 10. 2001
=============================
Публикация в сп. "The Drunken boat", Farmington: New Mexico, USA, 2001/Fall (есен).