|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КУЛТУРАТА КАТО БИЗНЕС, ИЛИ ЗА ИЗКУСТВОТО ДА ПРОДАВАМЕ ИЗКУСТВО Георги Чобанов Успешното партниране между изкуството и бизнеса предполага конгломерат от действия, но за целите на настоящото изложение ще се спра само на част от тях - управлението на културните продукти и обмена на информация за тях. I. За управлението на културните продукти Ако си позволим да мислим културата като институционална рамка на изкуството, то отговорността за “продажбата” на произведенията на изкуството пада основно върху културния мениджмънт и маркетинг, както и върху културните политики и практики, които съответната културна институция поддържа и развива. И ако способността на културната институция да формира собствена визия за себе си пред потенциалните потребители, рекламодатели, спомоществователи и партньори, определя нейната жизненост и перспективност, то си струва да се замислим доколко в практиката проблемите са ясно формулирани и решими. Партньорството между културата и бизнеса е самоподразбиращо се, но само при положение, че сме се съгласили с първото “сближение”, за което говорихме, - да приемаме културата като инструмент, чрез който изкуството се превръща в продаваем културен продукт. Реалността обаче показва друго - съществува драматично разиграван проблем, показващ, че предпоставките за сближение не са налични, и нещо повече, че има съществени, принципиални пречки процесът на осмисляне и преосмисляне на ситуацията да се случи. Ще се спрем на основната - особената позиция на раздвоеност у хората, занимаващи се с изкуство, които в същото време се занимават и с неговото менажиране, маркетиране и реклама. Някак си е прекалено трудно за стереотипите ни да престанем да се изживяваме като хора на изкуството тогава, когато играем ролята на хора на културата, т.е. на хора, отговорни за реализацията на произведенията на изкуството. Много лесно и много бързо преминаваме границата и забравяме принципиалната различност на двете обществени роли. Но да не се лъжем, талантът не е алиби за погрешните ни или неефективни ходове, когато изпълняваме функцията на мениджъри, на маркетинг и PR специалисти, особено ако сме в позицията на гласни или негласни ръководители на културна организация от какъвто и да е ранг и вид. Решението на проблема за раздвоеността може да се търси в две посоки:
При втория вариант ще се ползват експертните познания върху съответното изкуство, но ще са загърбени емоционалната и професионална причастност към него. Подразбира се, че в случая са необходими млади творци с афинитет към подобна социална роля, а не утвърдени, изживяващи се като свръхавторитети, но в същото време сраснати с ролята си на творци, хора. Ако се съгласим, че е необходимост, която не подлежи на съмнение, да се откажем от тази шизофренна раздвоеност и да гледаме на резултатите от труда си не единствено като на естетическа ценност, а като на конвертируем културен продукт, като на стока, то погледът ни ще види други “подробности от пейзажа” на собствените ни роли. Този поглед ще ни насочи към социални функции, които отдавна имат разработени и строго регламентирани полета на действие, предпоставящи успешността на “сделката” бизнес - изкуство. II. За обмена на информация за културните продукти Една от стъпките, които трябва да се направят с оглед успешната “продажба” на културните продукти, е агресивното присъствие на информационния пазар. От изключителна важност е да получаваме и предоставяме информация за културния продукт и неговия контекст, за създателите му и за културната организация, която стои зад него. В това отношение съвременните информационни и комуникационни технологии предлагат редица възможности пред културния мениджмънт и маркетинг, дават шансове за рекламиране и продаване на културния продукт, при това далеч извън собствените държавни и регионални предели. Безспорна е ролята на най-агресивната, най-динамичната, най-интерактивната медия - ИНТЕРНЕТ. Да не пропуснем да кажем, че интернет е и икономически най-изгодната медия, което в контекста на родните проблеми, е факт от изключителна значимост. И още - интернет не дава бързи, но не дава и еднократни резултати, изисква професионално отношение и инвестиции с отложена във времето, но дълготрайна възвръщаемост. Интернет е партньор, т.е. равностоен участник в срещата между бизнеса и изкуството или в преобръщането на представата за културата като икономическо неефективно вложение. С какво може да ни помогне интернет, за да открием своя потенциален бизнес партньор или потребител, за да реализираме успешно своите проекти в областта на културата? Известна истина е, че в информационния свят оцеляването ни е свързано със способността ни да получаваме и предоставяме информация. В този смисъл за културната организация, в която работим, и за конкретните проекти, по които работим, интернет ни дава възможност: Да получаваме информация:
Да предоставяме информация:
Защо всяка културна институция трябва да има поддържана интернет страница? Защото:
Как чрез интернет да достигнем до трудно достъпната по принцип бизнес аудитория? Чрез интернет страницата:
Чрез имейл:
Повече от ясно е, че моите кратки бележки не биха могли да бъдат решение на проблемите, пред които сме изправени. Но смятам, че те могат да бъдат мислени като предложение за промяна в културната политика, и в частност в политиката на представяне на културните институции. В крайна сметка всички културни институции трябва да имат солидно присъствие в интернет, защото, ако перифразираме, който го има в света на интернет, има го и в света на бизнеса, това още по-силно се отнася за културата. И накрая, в духа на казаното дотук, бих искал да ви представя една конкретна възможност за интернет присъствие чрез отговор на още един въпрос: Какво предлага на културните институции специализираният портал за литература, критика и хуманитаристика Литературна мрежа / LiterNet (https://liternet.bg)?
© Георги Чобанов, 2002-2003 Вариант на текста е четен по време на семинара “Изкуството и бизнесът в България”, Варна, 23.03.2002. |