ВИКТОР ПЕТКОВ.
Визуален опит за определение на света

Елена Владова

web

Художникът Виктор Петков е сред най-младите преподаватели във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и сред най-младите художници във Варна, които вече са дали сериозна заявка за работата си. “Някои наричат работите ми инсталации, но аз самият не мога да ги определя с точност. Старая се да правя смислени неща, винаги ме води идеята, на която се подчиняват материалите и цялостната визия”, казва авторът. Стилът на Виктор Петков се отличава с лаконичност, която присъства и в сюжетния разказ, както и със съзнателно търсена знаковост на образите. В личната му естетика има по нещо и от графитите, и от минималистичното трансформиране на света, наложено от техно културата. Обикновено работите му са структурирани от отделни части - вариации по една тема, случки или отделни графични моменти. “Приемам всичко в изкуството, стига да е добре направено и защитено”, казва художникът.

Виктор Петков е роден

през 1974 г. в Русе, но отдавна живее във Варна. През 1999 г. завършва специалност мода във ВСУ “Черноризец Храбър”. От октомври 2000 г. е асистент в същата спецалност. Професионалният му опит включва и работа като дизайнер на мебели в “Сага Стил”. Като студент е участвал в повечето общи изложби на ВУЗ-а. Има и изяви, свързани с модата - през август 2000 г. в ревю на бански костюми в “Комикс клуб” и в модно ревю на студенти от специалност “Мода” на ВСУ през юни 2001 г. През 1997 г. участва в националния конкурс за мода “Смирноф” и достига до II кръг в София с двата си модела - авангарден и носим. През февруари миналата година се включи в годишната изложба на клуб “Вар(т)на”, “Вар(т)на и приятели” в Художествената галерия.

Има три самостоятелни изложби, и трите във Варна - Художествена галерия, 1999 г. и март, 2001 г. (“100 рисунки за хората”). Третата бе през ноември миналата година в галерия “Артин” - “Единадесет опита за определение” по едноименния цикъл от стихосбирката “Лапидариум” на Георги Господинов.

Виктор Петков работи в областта на живописта. В областта на модния дизайн има проекти, които не е показвал.

“Единадесет опита за определение”

на Виктор Петков от една страна коментират поезията, като дават своя интерпретация, а от друга извеждат поетичния език до нивото на знаци със средствата на визуалното изкуство.

“Харесвам стиховете на Георги Господинов и отдавна исках да реализирам идеята си да направя нещо по нея. Целта ми бе да дам моето тълкуване на нещата. Хареса ми, че се говори за нещо малко, което е в среден род - нещо, за което се говори от векове. Старах се рисунките да съчетават илюстративния момент и моето усещане за поезията. Исках те да зучат студено, затова използвах само три цвята - черно, червено и кафяво. Вярвам, че чрез лаконична естетика може да се говори за топли неща и зрителите да си мислят за тях. Бих илюстрирал изцяло и други книги, стига да ми харесват”, казва художникът.

Авторът за себе си

Винаги съм рисувал и никога не съм мечтал за друга професия. Нещата станаха от само себе си. Вярвам, че събитията не са случайни и всяко следва предходното. Харесвам знаковия начин на изразяване - той е силен и понятен и за хора, които не се занимават професионално с изобразително изкуство. Много често в работите ми, например, може да се види стрелката. Тя се среща навсякъде, дори и в графитите по подлезите. За мен идеята винаги е първоизточникът, но естетиката не трябва да й изневерява.

Аз съм за използването на новите технологии в изкуството, които дават много възможности. Компютърът не е нищо повече от инструмент, какъвто е моливът в работата. Не разбирам защо някои хора се страхуват от машините. Те вече са факт в живота ни и от тях трябва да се извлича ползата. Лично за себе си се надявам някога да ми хрумне такава идея, за чието реализиране компютърът да ми свърши наистина полезна работа.

В преподавателската си работа се опитвам да кажа на студентите си, че трябва да се интересуват от повече неща и да имат много информация, за да правят добра мода. От известните дизайнери харесвам Аликзандър Макуин, но не се уча от него. Правенето на мода е свързано с много пари, а у нас това е трудно.

Социален опит за определение

Бих заминал в чужбина, ако имам възможност да правя това, което правя тук. Българите не сме втора ръка хора, разликата е, че в други страни има много по-голяма материална база. За себе си поне засега съм намерил начин да съм тук и да не се предавам на комерсиалното. Колкото по-късно един художник започне да проституира със себе си, толкова по-добре.

В нашето общество съществува и проблемът, че не се уважава мнението на другия и се действа първосигнално. Иска ми се да вярвам, че всеки може да промени нещо в живота тук. Но промяната започва отдолу нагоре, а малко хора мислят по този начин. Творецът може да е ангажиран социално в работата си, но не и да се занимава с политика.

С Виктор Петков може да се говори още и за кино, и за книги (“идеите могат да дойдат отвсякъде - от прочетено, от филм или от разговор”). Художникът казва още, че харесва отворения край в работите си. Сигурно заради това всичките му досегашни проекти, показвани пред публика, са изградени от множество отделни части, от които може да се отнема или да се прибавят нови. Тази естетика търси непрекъснат диалог, към който трябва да се присъедини и зрителят, този диалог, за който все си говорим, че отсъства от общуването ни.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 18. 02. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.