ВАСИЛ ПАЛАГАЧЕВ.
Безкрайността на Родопите, побрана в платното

Елена Владова

web

Художникът Васил Палагачев не се е разделял никога през целия си живот с Родопите - тази българска планина, която има магическо въздействие, а за хора с по-фина чувствителност, каквито са художниците, е вечно вдъхновение. Васил Палагачев е роден, израснал и продължава да живее в Смолян и несъмнено е най-утвърденият български съвременен художник, чието име се свързва с планината на Орфей. Този, който е видял поне веднъж Карлъка или Турлата, няма как да ги сбърка с други в платната на художника. Васил Палагачев не ги рисува нито буквално, нито пък съвсем абстрактно. Стилистиката му се намира някъде между двата основни типа художествен изказ, но той е съумял да постигне най-важното - проникнал е в духа и атмосферата на този български край, чиято цветна природа, обичаи, песни и хора изобразява само с маслени бои.

Васил Палагачев е роден

на 14 юни 1940 г. в Смолян. През 1963 г. завършва Педагогически институт, след което до 1973 г. е преподавател по изобразително изкуство. Сред по-важните му, повече от 30, самостоятелни изложби в галерии из цялата страна, са изложбите в Смолян (1984, 1986, 1987, 1989, 1990, 1991, 1992), София (1993, 1994, 1997 в галерия “Сънарт”, 2000 в галерия “Витоша" - юбилейна изложба), Пловдив (1994, галерия “Старинна”), в Пазарджик, Козлодуй, Асеновград, Нареченски бани, Девин. Васил Палагачев е гостувал в Кипър (Лимасол, галерия “Рогми”, 1991 г.), в Гърция (Солун, галерия “Орама”, 1994 г.), творбите му са оценени от колекционери по цяла Европа.

Авторът за себе си

Родопите са като допинг. Ако един човек е творец и живее тук, не може да не изпитва необходимост да ги рисува, но едва ли само един живот ще ми стигне, за да нарисувам всичко, което искам. Досега нямам картина, която да не е на родопска тема. Вълнува ме всичко - природата, архитектурата, обичаите - сватбите, кукерските празници, легендите и преданията, песните - певците и гайдарите. Всички те присъстват по различен начин в платната ми.

В Родопите има много слънце, тръгнеш ли да ги изучаваш, ще откриеш, че многообразието от дървесни видове е изключително. Като цветове любимият ми сезон е есента. Мисля си, че старите ни майстори на родопски килими са взели наготово цветовете. Оранжевото, червеното, кафявото - всички ти са направо втъкани и в халищата. Не се стремя към конкретност, целта ми винаги е била да уловя най-типичното за този край.

Когато рисувам портрети, също не търся конкретния образ. Родопчанката е обобщен образ. Интересува ме въздействието на дрехата, на родопската носия и накитите върху самия човек.

Не мога да кажа кой е предпочитаният от мен формат. Повечето хора се радват на по-малкия формат, сигурно защото нямат представа от мащабите на пространството в Родопите.

Пейзажите на художника,

за които той казва, че няма любим при рисуването, представят именно тази безкрайност на пространството. В платната на Васил Палагачев, за разлика от други пейзажисти, които непременно търсят център или изграждат пространството в дълбочина, композицията обикновено е “издигната” нагоре, по вертикала. Къщите са надстроени от хълмовете, пред които човекът е маркиран, но обикновено също като издължен силует. В други негови платна, в привидно абстрактната фигурална композиция могат да се разпознаят елементи, които отвеждат към типични битови празници и обичаи. Изпод четката на художника вече са излезли цикли като “Рожен пее”, в който е изобразено колоритното богатство на българската носия, поредица от платна, които изследват архитектурата на типичната родопска къща. “Преди време нарисувах картина по песента “Излел е Делю Хайдутин”, която посветих на Валя Балканска. Родопската песен е друг безкраен извор на вдъхновение”, казва художникът.

Най-близката самостоятелна изява

пред публика на Васил Палагачев е в пловдивската галерия “Дяков” тази есен. Във Варна единствената засега представителна самостоятелна експозиция на художника бе през 1998 г. в галерия “Артеа”, за която той взе годишната награда за изложба. В момента негови платна могат да се видят във варненската Художествена галерия в рамките на експозицията “България - богата и гостоприемна” от пленерите в родопското село Гела и в Шкорпиловци.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 27. 11. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.