|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"МЪЖЪТ С ГЛАВА
КАТО ЗЕЛКА" ПРОДЪЛЖАВА ДА ШЕСТВА ПО СВЕТА Елена Владова В песните на Генсбур има всичко - поезия, чувство за хумор, провокация, отчаяние, любов, секс, алкохол. А също и джаз, ява, реге, рок, фънк... Той е и красив, и грозен. Самотна фигура във френската култура, Генсбур е не само певец - и писател, и актьор, и режисьор, и художник. Но той е преди всичко брилянтен композитор и изключително талантлив поет, който си играе с френския език по индивидуален начин. Дълго време неприеман, но винаги известен, Генсбур крие през целия си живот зад цинизма огромна скромност и безнадеждна трезвост. Той самият си дава ироничното определение за себе си “мъжът с глава като зелка”. Винаги считал песента за “второстепенно изкуство”, той оставя след себе си огромен репертоар. Версии на негови песни пеят Джими Самървил, “The Pulp”, Дона Самър и др. Някои от текстовете на песните му, като “La chanson de Prevert” (“Песента на Превер”), се изучават във френските училища. Началото На 2 април 1928 в Париж се раждат близнаците Люсиен и Лилиан Генсбур. Родителите им - Жозеф Генсбур и Оля Бесман, се установяват във френската столица през 1919 г., след като избягват от Русия през Истанбул. Бащата е евреин - музикант и художник. В Париж се прочува като джаз музикант и свири в най-модните барове и локали. Синът му Люсиен следва примера му и още от малък свиква с пианото, като първо се насочва към класиката, след това към джаза. Срещата му през 1938 г. със звездата на епохата - Фреел, събужда у него завинаги интереса към шансона. През войната семейството се премества в свободната зона - в Лимож. През 1945, след завръщането в Париж, Люсиен започва да учи в училище Кондорсе, откъдето е изгонен доста бързо. След това тръгва в училището по изящни изкуства. По това време се стреми да нарисува шедьовъра на живота си и да влезе в тесни контакти с Гоя и Пикасо. Но, винаги недоволен от резултата, за цял живот получава комплекс. За да се прехранва, Люсиен започва да свири на пиано в баровете, където баща му се ползва с авторитет. През 1951 г. възобновява обучението си по рисуване. До 1957 г. под псевдонима Жюлиен Грикс продължава да свири на пиано и да пише песни за кабарето за травестити “Chez Madame Arthur” и други барове. 1958 е важна година в кариерата му Тогава той сменя фамилията си. От Ginzburg се прекръства на Gainsbourg на името на английския художник Gainsborough (Гинсбъроу). Сменя и малкото си име, като избира Серж, за да подчертае руския си произход. През тази година се разделя окончателно с изобразителното изкуство. Баща му му намира работа като пианист в кабаре “Milord l’arsouille”, където акомпанира на певицата Мишел Арно. По това време се запознава и с Борис Виан - композитор, писател и тромпетист. След запознанството си с него, Генсбур се насочва окончателно към композирането. Използвайки същия циничен хумор и острота на словото, както и Виан, Генсбур започва да пее собствените си текстове. От самото начало стилът му е един - може да те отблъсне, или да те ентусиазира. През 1959 г. излиза първият му албум “Du chant a la une!” и въпреки острите критики през същата година получава Гран при от Академия “Charles Cros”, най-вече благодарение на песента си “Le poinconneur des Lilas”, която вече е класика от репертоара му. От този момент Серж Генсбур е признат за новатор. Жените в живота му заемат огромно място. Генсбур е писал за повечето от френските звезди като Далида, Франс Гал (през 1965 г. певицата печели наградата на “Евровизия” с песента му “Кукла от восък, кукла от коприна”), Бриджит Бардо (за нея е писал 4 песни), Катрин Деньов. Актриси и певици се карат за неговите песни. Генсбур пише още за Режин, Валери Лагранж, Франсоаз Арди, за англичанките Петула Кларк и Мариан Фейтфул, както и за актрисите Мирей Дарк и Ана Карина. През 60-те и 70-те той участва и в много кино- и телевизионни филми. - 1947 г. - среща Елизабет Левицки, дъщеря на руски аристократи. Сключват брак през 1951 г., през 1957 г. се развеждат. - 7 януари 1964 - жени се за Франсоаз-Антоанет Панкраци, наречена Беатрис. На 8 август същата година се ражда първото им дете - Наташа. Две години по-късно се развеждат. - 1967 г. - събира се отново с Беатрис, ражда се второто им дете - Пол, за когото не може да се каже, че познава добре баща си. - 1968 г. - пресича се пътят му с Бардо, в продължение на няколко месеца са неразделни. Специално за нея пише една от най-познатите си по света песни - “Je t’aime moi non plus”. Дуетът им вижда бял свят чак през 1986. По онова време Бардо е омъжена за милиардера Гюнтер Сакс и моли Генсбур да не разваля реномето й с песента. - 1968 г. - ражда се легендарната двойка Генсбур/Джейн Биркин. Тя е жената, оставила най-явни следи в професионалния му и личен живот. Запознават се по време на снимките на филма на Пиер Гримбла “Slogan”. Още същата година Биркин записва четири песни на Генсбур, сред които и версия на “Je t’aime moi non plus”. Следва втори скандал заради нея, тиражът от дискове е иззет от магазините и дуетът Биркин/Генсбур се прочува. Песента е забранена в много страни, а по това време Генсбур е най-продаваният французин по света. Двойката се установява на улица Verneuil в Париж. Още с появяването на Биркин в живота на Генсбур, работата му за други певици, както и собствената му, започва да куца. Той предпочита да стабилизира личния си живот и следва Биркин по време на нейните филмови снимки. На 21 юли 1971 се ражда дъщеря им Шарлот. През август 1980 Биркин го напуска. - 1981 г. - среща 21-годишната Бамбу, с която живее до смъртта си. През януари 1986 г. се ражда синът им Люсиен. Скандалният Генсбур През май 1973 Генсбур за първи път получава сърдечна криза. Тогава в обществото вече битува легендарният му образ - на необръснат мъж, пияница, пушач и провокатор. Публичното му поведение го прави все по-популярен. През 70-те и 80-те младежта се идентифицира с него. През 1975 г. отново предизвиква критиката с албума си “Rock around the bunker”, в който съживява по свой начин нацизма. Песните му са забранени от повечето радиостанции. Противоречиви мнения предизвиква и нетипичният му като стил филм “Je t’aime moi non plus” (участват Биркин, както и Депардийо). Любовта между мъж и млада жена хармонира с вече скандалната едноименна песен. Албумът му от 1979 г. “Aux armes et caetera” предизвиква поредния скандал. Той съдържа както реге версия на известната песен на Едит Пиаф “La Javanaise”, както и собствена версия на националния химн на Франция - музика, примесена с ямайски ритми. Раздялата му с Биркин е мъчителна. Певецът се люшка между отчаянието и алкохола, но продължава да пише - за Жак Дютрон, за филма на Клод Бери, в който участва - “Je vous aime” (“Обичам ви”). Там той изпълнява и друг известен дует с главната актриса Катрин Деньов - “Dieu est un fumeur de havanes” (“Господ е пушач на пури”). През 80-те авторитетът на Генсбур става още по-голям, паралелно с провокациите му, които стават все по-необуздани. През март 1984 той изгаря по време на директно телевизионно предавате банкнота от 500 франка. През юни следващата година пак по време на директно предаване подписва чек в размер на 100 000 франка в полза на организацията Medecins sans Frontieres (“Лекари без гарници”). Краят През 1988 г. Генсбур изнася седем концерта в Париж - последното му грандиозно появяване пред публика, защото здравето му се влошава все повече. Спохождан непрекъснато от сърдечни кризи, 60-годишният певец най-послед започва да си дава трезва сметка за себе си. Състоянието му е депресивно и нищо вече не може да го мотивира. Албумът, който пише през 1989 г. за Бамбу - “Made in China”, е провал. През април същата година той претърпява операция на белия дроб и по изрично настояване на лекарите спира да пие. Пише сценария за четвъртия си филм - “Stan the flasher” (режисиран от Клод Бери), както и музиката за дебютния албум на Ванеса Паради. Последната му прошка е албумът за Джейн Биркин - “Amours des feintes”. През последните месеци от живота си Генсбур почти не излиза от къщата си, изрисувана цялата с графити от почитателите му. На 2 март 1991 г. спътницата му Бамбу го намира издъхнал в следствие на сърдечна криза. Хиляди хора се стичат на погребението му и съпровождат ковчега до гробището.
Избрана дискография 1958 Du chant a la une!
© Елена Владова, 2001 |