Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"МЪЖЪТ С ГЛАВА КАТО ЗЕЛКА" ПРОДЪЛЖАВА ДА ШЕСТВА ПО СВЕТА
(10 години от смъртта на Серж Генсбур)

Елена Владова

web

Серж ГенсбурВ песните на Генсбур има всичко - поезия, чувство за хумор, провокация, отчаяние, любов, секс, алкохол. А също и джаз, ява, реге, рок, фънк... Той е и красив, и грозен. Самотна фигура във френската култура, Генсбур е не само певец - и писател, и актьор, и режисьор, и художник. Но той е преди всичко брилянтен композитор и изключително талантлив поет, който си играе с френския език по индивидуален начин.

Дълго време неприеман, но винаги известен, Генсбур крие през целия си живот зад цинизма огромна скромност и безнадеждна трезвост. Той самият си дава ироничното определение за себе си “мъжът с глава като зелка”. Винаги считал песента за “второстепенно изкуство”, той оставя след себе си огромен репертоар. Версии на негови песни пеят Джими Самървил, “The Pulp”, Дона Самър и др. Някои от текстовете на песните му, като “La chanson de Prevert” (“Песента на Превер”), се изучават във френските училища.

Началото

На 2 април 1928 в Париж се раждат близнаците Люсиен и Лилиан Генсбур. Родителите им - Жозеф Генсбур и Оля Бесман, се установяват във френската столица през 1919 г., след като избягват от Русия през Истанбул. Бащата е евреин - музикант и художник. В Париж се прочува като джаз музикант и свири в най-модните барове и локали. Синът му Люсиен следва примера му и още от малък свиква с пианото, като първо се насочва към класиката, след това към джаза. Срещата му през 1938 г. със звездата на епохата - Фреел, събужда у него завинаги интереса към шансона. През войната семейството се премества в свободната зона - в Лимож. През 1945, след завръщането в Париж, Люсиен започва да учи в училище Кондорсе, откъдето е изгонен доста бързо. След това тръгва в училището по изящни изкуства. По това време се стреми да нарисува шедьовъра на живота си и да влезе в тесни контакти с Гоя и Пикасо. Но, винаги недоволен от резултата, за цял живот получава комплекс. За да се прехранва, Люсиен започва да свири на пиано в баровете, където баща му се ползва с авторитет. През 1951 г. възобновява обучението си по рисуване. До 1957 г. под псевдонима Жюлиен Грикс продължава да свири на пиано и да пише песни за кабарето за травестити “Chez Madame Arthur” и други барове.

1958 е важна година в кариерата му

Тогава той сменя фамилията си. От Ginzburg се прекръства на Gainsbourg на името на английския художник Gainsborough (Гинсбъроу). Сменя и малкото си име, като избира Серж, за да подчертае руския си произход. През тази година се разделя окончателно с изобразителното изкуство. Баща му му намира работа като пианист в кабаре “Milord l’arsouille”, където акомпанира на певицата Мишел Арно. По това време се запознава и с Борис Виан - композитор, писател и тромпетист. След запознанството си с него, Генсбур се насочва окончателно към композирането. Използвайки същия циничен хумор и острота на словото, както и Виан, Генсбур започва да пее собствените си текстове. От самото начало стилът му е един - може да те отблъсне, или да те ентусиазира. През 1959 г. излиза първият му албум “Du chant a la une!” и въпреки острите критики през същата година получава Гран при от Академия “Charles Cros”, най-вече благодарение на песента си “Le poinconneur des Lilas”, която вече е класика от репертоара му. От този момент Серж Генсбур е признат за новатор.

Жените в живота му

заемат огромно място. Генсбур е писал за повечето от френските звезди като Далида, Франс Гал (през 1965 г. певицата печели наградата на “Евровизия” с песента му “Кукла от восък, кукла от коприна”), Бриджит Бардо (за нея е писал 4 песни), Катрин Деньов. Актриси и певици се карат за неговите песни. Генсбур пише още за Режин, Валери Лагранж, Франсоаз Арди, за англичанките Петула Кларк и Мариан Фейтфул, както и за актрисите Мирей Дарк и Ана Карина. През 60-те и 70-те той участва и в много кино- и телевизионни филми.

- 1947 г. - среща Елизабет Левицки, дъщеря на руски аристократи. Сключват брак през 1951 г., през 1957 г. се развеждат.

- 7 януари 1964 - жени се за Франсоаз-Антоанет Панкраци, наречена Беатрис. На 8 август същата година се ражда първото им дете - Наташа. Две години по-късно се развеждат.

- 1967 г. - събира се отново с Беатрис, ражда се второто им дете - Пол, за когото не може да се каже, че познава добре баща си.

- 1968 г. - пресича се пътят му с Бардо, в продължение на няколко месеца са неразделни. Специално за нея пише една от най-познатите си по света песни - “Je t’aime moi non plus”. Дуетът им вижда бял свят чак през 1986. По онова време Бардо е омъжена за милиардера Гюнтер Сакс и моли Генсбур да не разваля реномето й с песента.

- 1968 г. - ражда се легендарната двойка Генсбур/Джейн Биркин. Тя е жената, оставила най-явни следи в професионалния му и личен живот. Запознават се по време на снимките на филма на Пиер Гримбла “Slogan”. Още същата година Биркин записва четири песни на Генсбур, сред които и версия на “Je t’aime moi non plus”. Следва втори скандал заради нея, тиражът от дискове е иззет от магазините и дуетът Биркин/Генсбур се прочува. Песента е забранена в много страни, а по това време Генсбур е най-продаваният французин по света. Двойката се установява на улица Verneuil в Париж.

Още с появяването на Биркин в живота на Генсбур, работата му за други певици, както и собствената му, започва да куца. Той предпочита да стабилизира личния си живот и следва Биркин по време на нейните филмови снимки. На 21 юли 1971 се ражда дъщеря им Шарлот. През август 1980 Биркин го напуска.

- 1981 г. - среща 21-годишната Бамбу, с която живее до смъртта си. През януари 1986 г. се ражда синът им Люсиен.

Скандалният Генсбур

През май 1973 Генсбур за първи път получава сърдечна криза. Тогава в обществото вече битува легендарният му образ - на необръснат мъж, пияница, пушач и провокатор. Публичното му поведение го прави все по-популярен. През 70-те и 80-те младежта се идентифицира с него. През 1975 г. отново предизвиква критиката с албума си “Rock around the bunker”, в който съживява по свой начин нацизма. Песните му са забранени от повечето радиостанции. Противоречиви мнения предизвиква и нетипичният му като стил филм “Je t’aime moi non plus” (участват Биркин, както и Депардийо). Любовта между мъж и млада жена хармонира с вече скандалната едноименна песен. Албумът му от 1979 г. “Aux armes et caetera” предизвиква поредния скандал. Той съдържа както реге версия на известната песен на Едит Пиаф “La Javanaise”, както и собствена версия на националния химн на Франция - музика, примесена с ямайски ритми.

Раздялата му с Биркин е мъчителна. Певецът се люшка между отчаянието и алкохола, но продължава да пише - за Жак Дютрон, за филма на Клод Бери, в който участва - “Je vous aime” (“Обичам ви”). Там той изпълнява и друг известен дует с главната актриса Катрин Деньов - “Dieu est un fumeur de havanes” (“Господ е пушач на пури”). През 80-те авторитетът на Генсбур става още по-голям, паралелно с провокациите му, които стават все по-необуздани. През март 1984 той изгаря по време на директно телевизионно предавате банкнота от 500 франка. През юни следващата година пак по време на директно предаване подписва чек в размер на 100 000 франка в полза на организацията Medecins sans Frontieres (“Лекари без гарници”).

Краят

През 1988 г. Генсбур изнася седем концерта в Париж - последното му грандиозно появяване пред публика, защото здравето му се влошава все повече. Спохождан непрекъснато от сърдечни кризи, 60-годишният певец най-послед започва да си дава трезва сметка за себе си. Състоянието му е депресивно и нищо вече не може да го мотивира. Албумът, който пише през 1989 г. за Бамбу - “Made in China”, е провал. През април същата година той претърпява операция на белия дроб и по изрично настояване на лекарите спира да пие. Пише сценария за четвъртия си филм - “Stan the flasher” (режисиран от Клод Бери), както и музиката за дебютния албум на Ванеса Паради.

Последната му прошка е албумът за Джейн Биркин - “Amours des feintes”. През последните месеци от живота си Генсбур почти не излиза от къщата си, изрисувана цялата с графити от почитателите му. На 2 март 1991 г. спътницата му Бамбу го намира издъхнал в следствие на сърдечна криза. Хиляди хора се стичат на погребението му и съпровождат ковчега до гробището.

 

 

Избрана дискография

1958 Du chant a la une!
1959 Disque N°2 La nuit d’Octobre
1960 L’eau a la bouche
1961 L’Etonnant Serge Gainsbourg
1962 Disque N°4
1963 Gainsbourg Confidentiel
1964 Gainsbourg percussion
1968 Serge Gainsbourg & Brigitte Bardot:Initials B.B.
1969 Jane Birkin & Serge Gainsbourg
1970 Regine Cannabis
1971 Histoire de Melody Nelson
1974 Vu de l’exterieur
1975 Rock around the bunker
1976 L’homme a la tete de chou
1979 Aux armes et caetera
1980 Enregistrement public au theatre Le Palace
1981 Mauvaises nouvelles des etoiles
1984 Love on the beat...
1985 Serge Gainsbourg Live (Casino de Paris)
1988 Le Zenith de Gainsbourg
1989 De Gainsbourg a Gainsbarre (coffret)
1989 Integrale vol1/ Le poinconneur des lilas
1989 Integrale vol2/ La Javanaise
1989 Integrale vol3/ Couleur cafe
1989 Integrale vol4/ Initialis BB
1989 Integrale vol5/ Je t’aime moi non plus
1991 Requiem pour un con (Remix 91)
(Chansons et musiques de film)
1996 Comic Strip
1996 Couleur cafe
1996 Gainsbourg jazz

 

 

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 20. 09. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.