РОБЕРТ БАРЪМОВ.
За изкуството тук и там, за себе си и за неизследваните територии

Елена Владова

web

Художникът Роберт Баръмов - утвърдено младо име в областта на графиката, изненада публиката малко преди края на годината с поредната си самостоятелна изложба във Варна. Наред с графиките, повечето изпълнени в любимата му техника суха игла, той показва за първи път и живописни платна. “Колкото и да се развива един автор, някога той достига до едно технически професионално ниво. От тази гледна точка е продиктувано и моето навлизане в живописта. Мисля да работя в тази насока и през следващата година. Живописните платна ще са по-абстрактни, по-цветни в сравнение с графиките”, казва художникът.

Творческата биография на Роберт Баръмов е свързана до голяма степен с чужбина. Името му е познато и на колекционерски и артистични кръгове извън пределите на България. Само през тази година художникът има няколко награди, получени на различни графични форуми - от Испания, от софийското триенале (почетна награда), има и изложби в Германия, Полша, Швейцария, Белгия. Но както казва самият автор: “В България все още не съм правил елитарна изложба, в която да споделя персонални неща, такива, каквито смятам, че трябва да правя”.

Роберт Баръмов е роден

през 1966 г. във Варна. Завършил е Художествена гимназия в София, а през 1994 г. графика в НХА. Участвал е в над 30 международни графични форуми, сред които варненското биенале (през 1997 г. е генерален куратор), софийското триенале, в подобни форуми в Италия, Белгия, Полша, Финландия, Испания, Югославия, Япония, Тайланд, Южна Корея и други. Сред самостоятелните му изложби са тези в Антверпен, Белгия (галерия “E/A”, 1999 г.), Хановер (Германия, Kulturhaus, 1998 г.), Боденбург (Германия, Музей на модерното изкуство, 1996 г.), в България - в столичните галерии “Витоша” и “Шар”, на “Шипка” 6; във варненските галерии “Буларт” и “Навиларт”, от които е бил представян и в различни международни графични пътуващи изложби. Има над 20 отличия от чужбина и България, сред които почетни медали от Оренсе, Испания и Малброк, Полша (1998 г.), награда за литография в Сент Никлас, Белгия (1997 г.), награда на журито на биеналето на графиката в Оренсе, Испания (1997 г.), отличие и почетен медал на колекционерите в Малброк, Полша (1996 г.), трета награда и почетен медал на биеналето “Ex Libris” в Гливице, Полша (1995 г.), първа награда и почетен плакет на VI биенале графика малък формат в Полша (1995 г.), награда за ex libris от Белград, Югославия (1994 г.), награда на парижката фондация “Art Dialogue” на софийското триенале (1995 г.) и награда на фондация “Отворено общество” на варненското биенале (1995 г.).

Художникът работи в областта на графиката (суха игла и в последно време и офорт) и отскоро и в областта на живописта.

Авторът за себе си

От 3 годишен знам, че ще стана художник. Баща ми е художник, а това неминуемо оказва влияние - възпитава се отрано отношение към тази професия, към изкуството. Навремето печелех олимпиади по математика и физика и доста хора ми даваха бъдеще в областта на точните науки. Но това така и си остана на нивото на идеите, и то на други хора. Винаги съм искал да бъда свободен и изкуството ми дава тази свобода. Разбира се, пълната свобода е абстрактно понятие. В нас винаги има закодирани неща като дълг, например. Винаги ще си зависим от нещо, ако не финансово, то емоционално. Считам себе си за свободен, постигнал донякъде целите си човек, но все още далеч от амбициите си. Имам още много да работя, надявам се, че съм стъпил на добра платформа, върху която да се развивам.

Имал съм много възможности да остана да живея в чужбина, но и досега правя опити да съм в България. Пътувам за кратки периоди, след което се завръщам. В чужбина работя много повече и при всяко свое ходене се опитвам да оползотворя максимално времето си. Тук мога повече да си почивам, но това е за сметка на възможностите за прекрасно развитие в чужбина. От гледна точка на култура на зрителите и отношение към изкуството, моята страна категорично е Германия.

За изкуството

Нашата държава е мащеха по отношение на артистите си. При глобализацията, която настъпва в световен мащаб, това, което ще се запази, ще бъде ценното в определени региони. Всички останали нации ще се унифицират с големия свят. В България хората не разбират, че рекламата на нацията е културата. Политиците трябва да я рекламират и да я субсидират, а не да я разпродават без пари. Христо Явашев - авторът, от когото най-много се възхищавам, никога нямаше да стане това, което е в световен мащаб, ако бе останал в България. Днес само една негова рисунка се продава за $ 130 000 долара.

Макар че у нас Роберт Баръмов

е известен с работата си в областта на кавалетното изкуство, той не е художник, който се ограничава само с възможностите, които то дава. Авторът има много идеи за цялостни тематични концептуални изложби, някои от които е реализирал частично в чужбина. “Да си артист означава чрез играта с материалите да им придадеш вида, който отговаря на моментното ти настроение”, обобщава Роберт Баръмов. И добавя, че тук все още не е правил инсталация в този смисъл, в който понятието се разбира в България. “Имам много идеи за авторски проекти. При тях водещото е идеята, всичко останало, независимо от жанровете, които включвам, й е подчинено. Става въпрос да изразя своето собствено отношение към други съвременни автори, мнението ми за световната ситуация в изкуството”, казва художникът. Той има проект за такава изложба в България. Има покана и за самостоятелна изява в столичната галерия “Аполон и Меркурий” през февруари следващата година. През 2002 г. Роберт Баръмов ще се представи и пред артистични кръгове в Германия и в Дания, ще участва и в биеналето на графиката в Полша, а в Мюнхен има намерение да покаже сборна експозиция на няколко български художника. Предстои му, разбира се, и да разкрива все повече тайните на живописта.

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 04. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2002.