|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МИЛЕН МАРИНОВ. Елена Владова Милен Маринов не е от художниците, които държат в творческите им биографии да бъдат вписвани по 2-3 изложби на година. Отношението на автора към изложбата изобщо е по-различно. “Трябва да излагаш тогава, когато си готов пред себе си, а не когато имаш достатъчно количество картини. Така ще си честен и към себе си, и към публиката. Няма смисъл да разхождаш едни и същи картини в различни градове на страната. Старал съм се във всяка моя изложба да участват неща, които не са показвани преди. Така най-добре се отчита развитието на автора. Може би заради това досега нямам прекалено много изложби”. Последната самостоятелна експозиция на Милен Маринов във Варна е през 1997 г в галерия “Дива”. През март тази година художникът се завърна от Гърция. Сега той подготвя бъдещата си изложба, за която вече има отправена покана. Някои от платната си е започнал да рисува още в Гърция. “Изложбата ще бъде обединена около впечатленията ми от там”, казва авторът. Милен Маринов е роден през 1965 г. във Варна. Учил е в Художествената гимназия в Сливен, а през 1993 г. завършва реставрация в НХА, след което се завръща отново във Варна. Работи като реставратор към РИМ. Има няколко самостоятелни изложби във Варна (1995, 1996, 1997), в Балчик (1996); участвал е в сборни експозиции в София, Атина (Колонаки), Швейцария (представяне на съвременно българско изкуство, 1997). Работи в областта на живописта. Някога е работил и графика (офорти), с която престава да се занимава още по време на следването си. Към творчеството на художника е трудно да се подходи еднозначно. “Обикновено рисувам по няколко картини едновременно, уморя ли се от едната, минавам към другата. В началото в живописта ме интересуваше предимно цветът, сега ме интересува цветът на живота, защото животът е цветен пъзел”, казва авторът. Наред с пейзажите, които в последно време отвеждат към цветовете и архитектурата на Гърция, митологията е другата тема, която зрителите сигурно ще видят в изложбата на художника (“всички проблеми, които вълнуват днешния човек, присъстват и там”). В други свои платна Милен Маринов залага повече на знаковостта и на внушението чрез по-абстрактни и метафизични образи. Авторът за себе си Станах художник, защото рисуването е моят начин да се изразявам най-добре и пред себе си, и пред другите. За това си давам сметка едва сега, защото когато си малък, не можеш да обясниш защо ти се рисува. Образованието ми на реставратор ми е дало много. Да познаваш миналото е ценно, защото под слънцето няма нищо ново. Докосваш се до стари образци и поемаш от духа на времето и философията, научаваш как са се изграждали стиловете или различни технологии. Образованието ми ми е дало и разбиране и уважение към материалите, с които работя, и познание как те да бъдат използвани, за да се изразят различни идеи. Сега ме интересува човекът изобщо. Днешният човек все се е устремил някъде, без да знае къде отива и без да знае какво губи, като бърза. Обичам да наблюдавам хората, дори и себе си отстрани, защото в различни моменти хората са различни, животът ги принуждава да играят в театър и да бъдат по-големи артисти, отколкото са всъщност. И всеки мой ден започва и минава различно, може би и заради това ми е трудно да кажа, че се придържам само към един стил. За изкуството Изкуството започва там, където завършва естеството. Съвременният художник трябва да може да работи с каквито си иска материали и да се изразява с тях добре и да бъде във времето, в което живее. Не слагам знак за равенство между понятията “съвременен художник” и “авангардист”. Художникът може да е съвременен, но не е задължително да бъде в модните течения. Предпочитам класическия начин на изказ, защото не ми допадат временните неща, създадени заради момента и заради самите себе си. Гърция е последното вдъхновение на Милен Маринов. “Там разбрах, че такава култура може да се роди само върху тези места. В Гърция всички цветове са ярки, морето е синьо, въздухът звъни, всичко е зелено”. В предстоящата изложба на художника ще присъства и гръцкият пейзаж - с местната архитектура и ярките си и слънчеви цветове.
© Елена Владова, 2001 |