ГЕОРГИ ЛЕЧЕВ.
За синия си период, зрелостта и "The Rolling Stones"

Елена Владова

web

Лечев е истински творец, за когото основно събитие в живота си остава изкуството да се изразява чрез рисунки и цветове. Най-много от всичко той обича да раздвижва равната повърхност на медната плоча, като опитва различни, силно персонализирани техники. Той обича и маслените бои, които разстила ту щедро, ту на съвсем тънък слой върху платното. Той е от онези художници, за които живописта е акт на вяра, на жизнена необходимост, акт, чрез който може да се предчувства и предусеща - чрез сетива и емоции - дълбочината на окръжаващата мистерия.
Изабел ван Беек
известна швейцарска арт критичка (в. “Jura Bernois”, май, 1993)
по повод изложба на художника там

"Не мисля за бъдещето с конретни маркери, защото нещата тепърва ще се случват. Не мисля и за миналото, защото то е минало. Не обичам да си въобразявам. Най-важно е да чувстваш настоящето и да умееш да го направляваш. Красотата е в сложността на играта, защото животът е красива игра. А когато си се научил донякъде да се справяш със сложните неща в играта, изкуството ти става по-чисто и искрено."

Георги Лечев

няма нужда от специално представяне. Той е от творците, които не принадлежат нито на определена галерия, нито на конкретен град или пък държава. И в същото време принадлежат еднакво на всички галерии, в които излагат, на всички градове, през които преминават и на всички държави. Казано накратко - принадлежат на изкуството. Ако искаш да разбереш какво се върти в главата на такъв художник, най-добре ще е да застанеш пред картините му. Не че ако го попиташ, той няма да те осведоми какво кафе пие или какъв вестник чете, но такъв диалог става някак си смешен. Защото за кафето и вестника можеш да попиташ всеки, но за онези, Другите неща, не можеш да попиташ кого да е.

На 30 октомври художникът отпразнува рождения си ден. Роден е във Варна. Изложбите му са по целия свят. Не малкото му награди също са от целия свят. През последните две години негови самостоятелни експозиции видяха в столичната галерия “Райко Алексиев” (живопис и графика, 1999), във варненската “Кавалет” (2000), в град Удснах, Швейцария (септември, 1999) и в град Поперинге, Белгия (март, 2000).

В момента художникът работи върху нова, голяма колекция. Тя ще включва само живописни творби - от най-малкия до големия формат (1,50/2 м.). Наречена е

“2000 светлинни години в синьо”

“Дълго време мислех да посветя част от изкуството си на епохата на 70-те години. Идеята изкристализира емоционално, след като трябваше да извървя дълъг път в изкуството и да усетя чувството на свобода. Реших всички картини, които ще нарисувам през годината, да подчиня на тази тема. Името на колекцията дойде от една песен на “The Rolling Stones”, която аз перифразирах - “2000 светлинни години от къщи”. Тя по своеобразен начин е посветена на групата.

Синьото винаги е присъствало в картините ми, но не е било така завладяващо. Сега съм в синия си период, защото сини са пространството, духът и полетът. Синьото е основният компонент в тази “музикална” хармония. То е и чувство, философия, удовлетвореност, радост, стремеж към овладяване на пространството, което не е перспектива, а пътуване в красотата.

Цялата колекция ще бъде готова през пролетта на следващата година. Още не зная къде ще я покажа, но вече имам заявки от европейски галерии. Ще ми бъде приятно да видят част от нея и във Варна и София.

За музиката

През 70-те години животът ми изглеждаше по-красив благодарение на музиката на “The Beatles” и “The Rolling Stones”. И още - на “Beach Boys”, “The Who”, “Mamas & the Papas”, “The Monkies”... Тогава музиката ни помагаше да видим с други очи реалността, да не ни пука. Музиката е част от моя живот така, както изкуството е част от него и искам то да бъде и част от живота на много хора... До джаза се докоснах по-късно и продължавам да го откривам непрекъснато. Джазът и картината се правят по един и същ начин - интерпретираш Вселената и я поднасяш на хората.

За стила

“Абстракция” е понятие, измислено от критиците, за да боравят по-лесно с материята на изкуството. “Абстракция” означава нещо, което няма реални очертания. Но самите ние като даденост и цялата Вселена също сме абстракция. Реалностите могат да бъдат най-различни. Аз наричам моето изкуство “нова реалистичност”. Ако за някои то е абстракция, за мен е реалност, защото всичко, което съм пресъздал с чувствата си на платното, е почерпано от природата. Хората трябва да отворят третото си око, за да видят, че всичко може да съществува по-различно от това, което те са си внушили, че трябва да приемат като реалност.

Рисувам за хората, а не за себе си. Най-голямото удоволствие в изкуството е да интерпретираш реалността и да я поднесеш наситена със своите чувства, които хората да усетят. Човек не харесва определена картина, защото не може да я почувства.

За зрелостта на художника

За да си художник, трябва да се родиш с безумна чувствителност, а не да имаш диплома. Художникът не трябва да се бърка с музиканта, който може да изсвири най-доброто си произведение още на 25 г., а след това да си отане просто изпълнител. Зрелостта на артиста е неговата истинска свобода. Тя не е нищо повече от дълъг, извървян път. Обърнеш ли се назад, виждаш, че си преминал пътя, но че имаш още. И когато видиш извървения път, усещаш, че той става все по-широк, а по време на извървяването му ти си станал по-млад. Най-младите художници са 70-годишните художници.

Красотата е житейската истина. Тя е осъзнаването, че ако трябва да се сърдиш на някого, това е единствено на себе си.

Портретистът Георги Лечев

е най-неизвестното на широката публика лице на художника. Този жанр е сред любимите му, но както казва самият артист, “портрет от Георги Лечев се печели с приятелство”. Рисува ги артистично и само с молив. Досега художникът е направил около 100 портрета, пръснати из целия свят. А швейцарският град Делемонт може да се похвали с нещо като представителна колекция от портрети, подредени по всички стени на местно заведение. Още една негова артистична тайна е преклонението му пред молива, който заема специално място в работата му. “Той присъства в цялото ми творчество, макар понякога и само като подпис. Той е най-великото нещо, сътворено от Бога. Където и да отида, нося в джоба си молив и знам, че и в най-трудни моменти с него ще изкарам парче хляб и чаша вино”.

Иначе Георги Лечев предпочита да рисува с маслени бои, а от графичните техники любимата му е гравюрата на метал. След като завърши живописната колекция “2000 светлинни години в синьо”, той ще работи върху графична поредица от пейзажи. “Те са в сърцето ми и само чакат пролетта, за да напъпят”, казва художникът.

Прочетете интервю на Елена Владова с художника (1999 г.) >>>