ЗА КОНКУРСА ЗА КРАТКА ПРОЗА

Елена Владова

web

Наскоро ми се случи по време на дежурство във вестника, в който работя, да отворя LiterNet и да прочета критиката на г-н Веселин Веселинов за кандидатствалите в конкурса за кратка проза творби. Предварително искам да уточня, че отдавна вече бях забравила за този конкурс, макар че участвах в него, защото участието в различни конкурси (в това число и журналистически) приемам като начин на “сверяване на часовника”, а не като напън за класиране или пари (макар че парите изобщо не са лошо нещо :)

И така, както си вършех задължителната за един дежурен редактор работа, намерих в подробното представяне на творбите, кандидатствали в конкурса, и е едно изречение от кратката проза, която и аз бях изпратила. За огромно мое учудване то бе поставено в раздела с примери от типа “дневници на провинциални гимназистки” и творби, “предназначени за ушите на пресен любовник в романтична нощ”. Тези определения така ме развеселиха, че първо си помислих, че нещо съм се объркала. Първо, защото отдавна съм минала гимназиална възраст, и второ, защото не виждам нищо лошо в това някой да си има нов любовник (ца). Както е известно от литературната история, любовта дава невиждани сили на дарения с талант човек, ако той е устроен да пише за нея. Учудващо е обаче, че в един критически текст се появяват подобни определения, които са по-подходящи за разговор на маса. Много се съмнявам, че безумното количество поети и писатели в световен мащаб са се чувствали като провинциални гимназисти, когато са описвали интимните си преживявания. Но това, както и много други неща, са въпрос на вкус - нещо, което много хора забравят, и вследствие объркват личните си предпочитания с критиката.

Като говорим за кратка проза, бих искала да отбележа, че наскоро ми попадна един конкурс за кратък разказ в една франкофонска страна (няма значение коя е тя), където под “кратък разказ” - récit court, организаторите посочваха обем от 15 000 знака. Следователно не може да се твърди, че българинът не може да се изразява кратко. Обемът, както се вижда, е въпрос на лично решение. Оттам нататък остава избраната форма - диалог (макар че някои могат да го обявят за драматургия), кратка разработка с или без сюжет, смесица между двете или между трите заедно, или пък нещо, което авторът си го пише така, защото така му идва отвътре. И само по реакциите и броя на читателите си (от каквито и националности да са те), той може да разбере дали е напипал пътечката си и дали си е свършил работата. Защото кратка проза, но върху актуална тема, са и коментарите на така наричаните у нас “колумнисти” във вестниците, но това си е публицистика. Избраната форма следователно, също е въпрос на лично решение и предпочитания. Като пример за недоразумения може да се посочи подобна ситуация в конкурс за художници. Темата е, например, морето. В конкурса обаче кандидатстват различни по техниката си на изпълнение творби - и живопис, и акварел, и пластики, и колаж, че даже и работи от ръчно изработена хартия, видеоарт и инсталации. Това обаче не трябва да означава, че щом, например, журито си пада по неконвенционалното изкуство, каквото в случая представлява инсталацията, то трябва да отрече кавалетните форми и да ги обяви за отживелица. И обратното.

В заключение - защото за кратка проза може да се говори много, искам да отбележа, че съм благодарна на едно - че все още имам възможност да заставам и от другата страна - тази на човека, който среща различни хора, забравя себе си, концентрира вниманието си върху отсрещния и задава въпроси, за да разбере с кого си има работа. Така палитрата изглежда по-пъстра и много бързо разбираш, че истината не е само една.

Елена Владова

журналист, голям любител на кратките форми на изразяване, автор на книга с кратка проза.

© Елена Владова, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 08. 2003
=============================
Първо издание, електронно.