ОПЕРНИЯТ ПЕВЕЦ КАЛУДИ КАЛУДОВ.
Искам в България да се създаде меценатство за родното изкуство

Елена Владова

web

- Завърнахте се за пореден път във Варна, за да проведете четвъртия си майсторски клас, който вече става традиция. Какво Ви предстои след курса - почивка или отново работа?

- След курса ще бъда безкрайно, безкрайно уморен. Мога да Ви кажа, например, че съм тук от десетина дни и едва днес започвам да си чувствам гласа. Просто пресипвам - от говор, от слушане на вибрации. Работата е тежка и уморителна. Аз харча много биоенергия, за да обясня на учениците си какво точно искам и как го искам, за да могат те да разберат принципа в пеенето, а после сами да го дообработят. Така че на мен ми предстои след това около 15-дневна почивка. Но през това време, естествено, аз си имам своя работа. Трябва ди си освежа една опера, която съм пял преди много години - “Джоконда”. Ще пея Енцо в Бразилия. Това ще бъде през месец юли. Дотогава трябва да си я припомня.

Ще участвам и в два спектакъла - “Бал с маски” и “Дон Карлос” на сцената на Софийската опера. В “Бал с маски” трябва да участва и моята ученичка Габриела, а в “Дон Карлос” - Румяна Камчева. Точно на 13 май се прибирам отново вкъщи, в Полша и мигновено ще отлетя за Германия, за да пея в два концерта на “Реквием” на Верди. След това отново ще прескоча до Полша и после ще пея в Холандия, а след това, пак след малка почивка, отлитам за Рио де Жанейро, където ще стоя повече от 20 дни и ще пея в три спектакъла на “Джоконда”. В Полша ще се върна отново на 5 август. На 10 август вече ще бъда на фестивала “Тиволи” в Копенхаген, където имам концертно изпълнение на “Трубадур” с едни от най-известните в момента певци. Ще дирижира един от най-гениалните италиански диригенти - Фабио Луизи.

И след още малко повече свободно време, през септември, отново ще дойда тук за своя курс. След петия курс ще замина за Палермо, където ще пея в 6 спектакъла на “Мадам Бътерфлай”. След това ще замина за Амстердам, където трябва да пея в 11 спектакъла на “Тоска”.

- Нямате нужда от бележник, в който да записвате ангажиментите си...

- До края на годината е задължително да знам точно какво ще правя.

- Няма ли да участвате във “Варненско лято”?

- Преди лятото, още през месец май, ще бъда пак във Варна и ще направим един много хубав Великденски концерт. Г-н Игнатов (художествен директор на Варненската опера) все още не ми позволява да кажа какво точно ще представлява концертът, но той ще бъде по повод Великден, на 5 май. Мога да кажа, че той ще бъде една от най-хубавите изненади за варненската публика. Казвам го, за да предизвикам любопитството. Никой няма да се разочарова и всички ще го помнят десетки години след това. Вече имаме изработен много странен сценарий, публиката може да очаква шоу.

- Щом има сценарий, значи няма да е типичен концерт...

- Ще е нещо по-весело, по-приятно, а същевременно - много свято. А в рамките на “Варненско лято” ще направя промоция на моя нов диск с Вердиев репертоар. По същото време ще съм и в Констанца на един фестивал, за да пея в представление на “Аида”. Ще съчетая двете неща. Албумът е издаден от “Гега Ню” с мои лични инвестиции. Мисля, че те ще бъдат добре продавани, но процент от продажбите ще влиза в сметката “Булканто”. Това ще е моето лично дарение към младите, които обучавам, за да може един ден те да ходят на прослушвания по целия свят и ние да печелим име на хора, които не само говорят за младите, а и се грижат за тях. Предвидил съм поне 3 или 5 процента от продажбата на всеки албум да отива по тази сметка. Мисля, че това е добро начало и който може да го прави, да го прави. Аз съм първият и ако някой има желание да помага на младите у нас, ние можем да популяризираме тази сметка, за да постъпват сумите там. Даренията ще бъдат за тези, които ще учат при мен. Вместо да си плащат такси, най-талантливите могат да получават стипендии. В тази идея няма нищо фалшиво. По-добре е спонсорите да дадат пари, които един ден могат да премахнат от данъците си, отколкото желаещите да се учат да се чудят как да ги събират от близки и познати.

- У нас все още няма закон за спонсорството...

- Надявам се, че новото правителство най-после ще го направи. Вие искате интервю от мен и аз говоря за неща, които смятам, че трябва да се казват, защото, ако не се шуми, никога доникъде няма да стигнем. Ние трябва да се учим от грешките си, но и от добрите постижения на нашите съседи - близки и далечни. Ако в една по-далечна от нас Европа спонсорството е разрешено, то е, защото сигурно има някакъв смисъл. Защото благодарение на великите меценати са съществували едни от най-големите художници, поети и музиканти. Искам в България да се създаде меценатство за родното изкуство, защото страната ни има нужда от доброжелатели. България има нужда от това самите ние да се обичаме и да се уважаваме. Един ден, например, един такъв спонсор може да ни се обади и да ни каже: “Г-н Калудов, ние имаме празник и искаме хората, на които сме дали пари, за да учат при Вас, да направят концерт”. И те ще направят концерта, защото такъв е принципът. В Полша намирам спонсори, които изпращат пари на нашата сметка; ние им даваме квитанция за извършена артистична услуга и след това споснорите могат да махнат тези пари от данъците си.

- Появил ли се е у нас човек, който би искал да участва заедно с Вас в начинанието Ви?

- Не, защото никога не съм говорил за това преди. Никой не ме е питал как стоят нещата и как работя. Идеята ми е такава. Аз правя дискове. Тези дискове са направени с мои пари. Продал съм си апартамента в София и съм записал албума си. Знам, че ако той се продаде в 5000 екземпляра, моята инвестиция ще се върне. Но този албум няма да се продаде в 5000 екземпляра, защото ще се продава по цял свят. Сигурно ще се продаде в 220 000 екземпляра. Разбира се, това е разхвърляно във времето. Но ако на тези 220 000 сложите 5 процента, това ще означава, че със събраните пари аз ще мога да направя една голяма школа. Само със собствените си пари! А ако някой има желание да помогне, нека го направи. Но нека най-после този закон за спонсорирането се реши. Няма смисъл от разтягането му в пространството. Няма бъдеще изобщо. Бъдещето е днес, ние го градим днес. Никой не е построил бъдещето в бъдещето. Бъдещето се гради в ежедневието. В пространството няма минало, днешно и утрешно. То просто съществува. Като се започне нещо, то трябва да се реализира. Всичко друго е общ баланс.

- Вие имате хубаво чувство за хумор. Това помага ли Ви в повечето случаи?

- Всяка дума, която ми се каже, ми навява анекдот. Много ми помага. Докато пеем в курса например, всеки си дирижира с ръка. Това е нормално. И ето, аз виждам, че докато пее, един ученик сякаш ми подава някаква топка. И аз - хоп, започнах да се правя, че я хващам. Казвам му: “Моля, и без това ушите ми са заглъхнали, ако обичате, преместете се на 5 метра от мен”. След което ученикът ми ми казва “Е, маестро, аз ще я скрия тази топка. Стига съм я подавал”. Такава е атмосферата в нашия курс. Удоволствие, щастие. Аз съм много луд човек. Понякога, като се сетя за такива моменти, ми се доплаква от щастие. Защото въпросът не е дали ще изградиш един човек. Въпросът е да му покажеш вярната пътечка и да го убедиш, че точно тя е неговата. А пък той дали ще си сложи тротоарчета, дали ще я залее с асфалт, дали ще посади цветенца или плодови дървета, или пък ще посади някакви зеленясали дървета и ще препречи пътечката - това си е негов вкус и негово право. Аз трябва да му дам само първоначалната скорост и вярата, че тази пътечка е неговата. Оттам нататък учениците могат да се справят сами. Не е нужно да малтретират моето име, че аз съм ги създал. Аз не съм ги създал. Те се самосъздават. Аз само съм им дал първата скорост. А човек, който може да направи това и да остане някъде в сянка, мисля, че не е лош човек. И ако всички правим така, мисля, че животът би станал песен, би имал много повече възрожденство и сладост в себе си, много повече спокойствие и психически лукс.

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2002.