КРЕМЕНА ЦАНКОВА.
Живописта като вглеждане

Елена Владова

web

Художничката Кремена Цанкова някога е писала стихотворения и има вкус както към красивата подредба на цветовете, така и на думите. Освен това самата тя казва: “Заглавието на една картина е важно нещо. А пък и разликата между различните изкуства не е голяма. Това са го осъзнали още навремето ренесансовите творци, а събирането на изкуствата в едно цяло е и съвременна тенденция”.

Кратката разходка из заглавията на платната от двете последни изложби на Кремена Цанкова, както и из цялостната структура на експозициите показва, че художничката не мисли да се задоволява само с възможностите на кавалетното изкуство. През тази година авторката реализира две самостоятелни изложби - “Моите кучета” и наскоро - “Зелена изложба (Вярвате ли в ангели?)”. Само от заглавията на картините в двете експозиции могат да се напишат два отделни разказа - “Куче среща ангел”, “Червено, диво куче на планината Арарат”, “Едно твърде червено куче”, “Тъжно куче”, “Малко куче” (от “Моите кучета”) и “Ангели в твоя прозорец”, “Ангел с вързано крило”, “Паун говори с два ангела”, “Ангели до стената”, “Твоят ангел”, “Моят ангел” (от “Зелена изложба...”).

Всяка нейна поредна изложба е сама за себе си и е подчинена на определена идея. Кремена Цанкова е сред младите хора, които живеят и работят във Варна и имат желание (поне засега) да се развиват в собствената си страна.

Художничката е родена

през 1974 г. във Варна. Завършила е пралелка по изобразително изкуство в училище “Любен Каравелов”, а през 1998 г. - графика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” в класа на проф. Хр. Нейков. Веднага след това се завръща в родния си град. Една година е била преподавател във ВСУ. От 1999 г. е докторант в ТУ-Варна в специалността “Инженерен дизайн”, а от 2000 г. е преподавател по история на изкуството в същия ВУЗ. Вече четвърта година преподава изобразително изкуство и във варненската Хуманитарна гимназия.

Има няколко самостоятелни изложби във Варна - “Цветовете на живота” (галерия “Артеа”, 1999 г.), “Малък формат” (живопис, галерия 111, 1999 г.), “Неназована” (графика, Художествена галерия, 2000 г.), “Моите кучета” (живопис, галерия 111, 2001 г.) и “Зелена изложба (Вярвате ли в ангели?)” (живопис и инсталации, Център за съвременно изкуство, 2001 г.).

Кремена Цанкова е участвала и в групови проекти, като графичният “Рождество Христово”, представен миналата Коледа в църквата “Св. Атанасий”. Участвала е и в групови експозиции - “Млади автори” (1999 г., Център за съвременно изкуство”), в проекти на галериите “Дива”, “Тагея”, “Актив-арт”, “Ракурси” и други.

Художничката работи главно в областта на живописта, по-рядко в областта на графиката, рисунката и акварела.

От “Моите кучета” ...

(кучето като символ на настроения)

“Кучетата, които срещаме всеки ден по улиците, са мярка за отношенията между хората. Те, а не породистите, са истинските. Кучето присъства в работите ми от години”, казва Кремена Цанкова. Откриването на тази изложба бе придружено от пърформанс - зрителите се почерпиха с курабийки във формата на кучета, а някои от присъстващите получиха и гердани с фигурки на кучета.

... до “Моите ангели”

(ангелът като експеримент в зелено)

“Идеята за тази изложба е доста стара. В началото мислех да рисувам мъжки ангели, по впоследствие си казах, че нещата винаги и навсякъде са двуяки. Библейските ангели имат образ, но нямат пол. Моите ангели имат пол, но нямат образ. Човек е устроен така, че винаги да очаква нещо хубаво и да се надява. За мен ангелът е символът на надеждата.

Избрах зеления цвят, защото исках да експериментирам с него. По принцип в изкуството той се е наложил доста късно, навремето го прокарва художникът Джошуа Рейнолдс и го лансира като модерен”, казва Кремена Цанкова.

В тази изложба авторката за първи път включи и инсталации, които подкрепяха идеята за зеления цвят - като символ на най-съкровените наши желания, които лесно губим и трябва много да пазим, когато уловим. “Приемам всякаква форма на изказ в изкуството, стига тя да е добре защитена и да има причина и следствие, което да е важно за някого”, казва авторката.

Фигурата в платната

на Кремена Цанкова никога не е сведена до анатомично изчерпателната рисунка. Обикновено тя е статична. Често в картините й липсва и конкретен сюжет. “Фигурата ме интересува дотолкова, доколкото с нея мога да постигна внушение на определена идея, често по-екзистенциална. Интересуват ме отношенията на хората със самите себе си”, казва художничката. За различните техники счита, че идват според момента. Понякога художничката използва и колажа, който съчетава с маслените бои. Предпочитаната й графична техника е дълбокият печат, заради възможностите, които дава за изобразяване на детайла. “Графиката дава познания за чисто технически похвати, които няма откъде другаде да научиш. Обикновено графикът е човек, който обича да се вглежда в детайлите, но това може да се постигне и в живописта”, казва Кремена Цанкова.

За себе си

Рисувам от II клас. Навремето ме запали художничката Троя Шулга, при която ходех на уроци. Имаше един момент в живота ми, когато почти бях решила да кандидатствам в спортно училище, но след това никога не съм се колебала. Харесвам и професията си на учител. Докато обяснявам, изяснявам и за себе си много неща, дори такива, които никога не съм предполагала, че знам.

Изкуството е форма, която съществува в нас и около нас. Смешно ми е, когато някой каже, че нищо не разбира от изкуство, защото това твърдение по принцип е неправилно. Изкуството е храна за душата и сетивата, от която всеки има нужда и си я получава по различен начин. Всеки създава нещо. Не е задължително художникът да бъде разбран от всички. В работата си аз винаги тръгвам от себе си, от моите лични чувства и усещания.

В бъдеще

Кремена Цанкова ще продължи да работи върху темата за ангелите, която ще разшири и отвъд рамките на цвета. Вкусът й към словото се намесва и в една от, може би, бъдещите й изложби, която ще се казва “Село зад ограда” - живопис върху дърво. Художничката има идея и за съвместен проект с фотографа Димитър Петров, с когото вече е правила една изложба - графика и фотография.

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 07. 02. 2002
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.