ИВАН ГЕОРГИЕВ.
Морето като начин на живот

Елена Владова

web

Когато Иван Георгиев казва, че морето е част от него, той не лъже. Художникът, започнал пътя си от морския бряг, е преминал през какви ли не страни и днес, макар че от 5 години се е спрял отново на брега, продължава да пътува, рисувайки морето. Любознателният човек може да проследи в рисунки дългите му години на странстване по света. Някои от скиците, които художникът пази в ателието си, отвеждат към най-ранните му стъпки в изобразителното изкуство. “Не съм се спрял да рисувам. Правя го, откакто се помня. Имам рисунки за три живота. Най-голямата ми грешка е, че не съхраних всичко, което рисувах по време на рейсовете, защото нямах възможност да го направя”, казва художникът. С него обаче може да се говори надълго и нашироко и за още много неща - за Луис Армстронг и Нат Кинг Кол, за добрата италианска музика, за “Бийтълс” (“Бил съм на техен концерт в Ливърпул”), за тайната на живота, така, както той я разбира посвоему. Художникът умее да разказва за годините си на пътешествия по море и го прави с удоволствие. Може би и заради това навремето Кеворк Кеворкян не е пропуснал да го покани два пъти в предаването си “Събеседник по желание”. Иван Георгиев обаче казва: “Най-важното в този живот е първо да си човек, останалото става лесно”.

Художникът е роден

през 1933 г. във Варна. Морското му образование го изпраща къде ли не по света, установил се е отново трайно във Варна през 1996 г. Морските хора във Варна знаят, че името му се свързва и с историята ветроходството и на баркентината “Калиакра”. Първите си уроци по рисуване получава при художници от ранга на Константин Щъркелов и Чанко Петров, през 1984 г. специализира в Полша при проф. Кшищоф Березницки. Има над 30 самостоятелни изложби освен в галерии в България, и в Полша, Германия, Холандия, Украйна, Чехия и др. Само през миналата година художникът е пътувал до Естония (Талин), Русия, Македония (Битоля), два пъти в Турция (Истанбул) като гост на различни международни пленери. През 1998 г. Иван Георгиев бе отличен с I награда на международното биенале за маринистика “Марина ’98" в Одеса, Украйна. През пролетта на тази година негова голяма изложба видяха в София (в Дома на армията). По това време Иван Георгиев откри и своята галерия - “Морето”, където почитателите на маринистиката във Варна могат винаги да намерят най-новите му платна.

На път

Рисуването е било винаги част от мен. Човек започва да рисува така, както се научава и да плува, идва ти отвътре; или го имаш, или го нямаш. Целият ми живот премина из моретата, някои от рисунките си продавах, а имах неповторими работи. Понякога при смяната на кораби ми се налагаше да оставям цели папки със свои рисунки, които са безвъзвратно изгубени. Сега съм пълен с идеи. Понякога посягам бавно към платното, мисля дълго, преди да започна да рисувам нещо. Морето е начин на живот.

Малки тайни на маринистиката

Моето море е морето, погледнато отвътре. То не може да се рисува от брега, трябва да си вътре, да гледаш и да виждаш всичко с широко отворени очи. Затова аз нямам право да греша, защото дълго време съм бил вътре в морето. Една картина трябва първо да хареса на мен. Не обичам аз да говоря за нея, а тя сама трябва да говори за себе си. Много рядко съм посягал към синия цвят, за да рисувам морето и често са ме питали защо. Искам да докажа, че море може да се рисува и със земни, топли цветове, защото картината трябва не да провокира зрителя, а да го грабне още от първия път. Акварелът е неповторима техника, ако искаш да уловиш бързата промяна в състоянието на морето. Живописта не е така моментна. Но аз обичам да рисувам.

За себе си

Във всичко, към което посягаш, трябва да влагаш доброта и много любов. Откакто се помня, съм ставал преди 6 часа, правя го и сега, за да рисувам и това вече е станало част от мен. Нямам два живота и не мога да си позволя да проспя деня. Обичам да ходя на пленери, да се запознавам с други колеги, да си сверя часовника. Обичам да ходя на пленери и с учениците от паралелките по изобразително изкуство, те ме зареждат с енергия. Всеки човек има какво да ти даде, ако е искрен. Аз рисувам за това поколение, от което съм. Не виждам смисъл да се обвиваш със сапунени мехури и да стоиш артистично с полупиян поглед. Обичам естествените хора, защото самият аз съм такъв. Най-много се ядосвам от невъзпитаните и некоректни отношения и не искам да ги приема за ежедневие, но, уви, това е така. Оцеляваш тогава, когато винаги си ти самият, когато успееш да опазиш собствения си свят, но и даваш нещо на хората. Обичам света и не мога да кажа, че не съм щастлив, защото Господ всичко вижда.

Иван Георгиев не крие,

че пътуването в началото му е липсвало. “Сега плувам с платноходка, събирам се с хора, свързали живота си с морето. Имам и своя малка галерия и искам публиката да влиза все по-често в нея”, казва художникът. Мечтата му е да нарисува морето върху платно, което трудно да излиза от вратата на стаята. (“Знам, че някога това ще стане. Ще има кой да я хареса”).

© Елена Владова, 2001
© Издателство LiterNet, 18. 12. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, 2001.