Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАК ИВАНКА ИВАНОВА ПОСЕТИ РОК КЛУБ

Елена Владова

web | 16 истории на Иванка Иванова

“Тя се отпусна нежно на рамото му, краката й отмаляха и устните им се долепиха в...” - дочиташе последните страници на поредния любовен роман Иванка Иванова, а от очите й се стичаха горещи сълзи.

В книгите, които Иванка Иванова ежедневно четеше, винаги се разказваше за страстна любов. Жените винаги успяваха и се омъжваха за красиви мъже с незнайно наследство зад гърба си.

“Щом го пише в книгите, значи може да го има и наистина”, мислеше си Иванка Иванова

Рисунка - Даниела ХаджиеваСъщото си мислеха и добрите й приятелки Стоянка Стоянова и Драганка Драганова.

Веднъж Иванка Иванова чу по телевиизята виден учен - познавач на душата, да казва, че през живота си човек трябва да посещава най-разнообразни места и да се запознава с най-различни хора, за да срещне Човека.

“Ще сменя любимите си места, реши Иванка Иванова, и ще посетя по-нелюбими и по-незнайни. Аз съм свободен човек”.

В града се дочу за ново заведение, където до късни нощи гърми музика и се събират хора от цялата страна.

“Отивам!”, каза си Иванка Иванова, сложи си вечерната рокля, напудри си носа, хвана под ръка двете си добри приятелки Стоянка Стоянова и Драганка Драганова и пое към новото място.

То бе скрито в дълбока маза и го ограждаха три стари дъба. Отдалеч се чуваше тътен. Пред входната врата се разхождаха и пушеха петима мъже с дълги коси, облечени в черни кожени дрехи. Всички пиеха бира. Още петима правеха кръгчета наоколо с черни мотори и обсъждаха високо силата на звука. Изпод земята се носеше цигарен дим. Щом видяха Иванка Иванова и компания, десетимата мъже се заковаха на място и зяпнаха с отворени усти.

Краката на Иванка Иванова се подкосиха. Тя и приятелките й Стоянка и Драганка заедно направиха кръгом. Шумът от токчетата им заглуши шума на моторите.

“Да живее металът!” - викаха след тях мъжете.

“... в дълга гореща целувка за цял живот.” - дочете посред нощ Иванка Иванова последното изречение на любовния роман, а от очите й се стичаха сълзи. На масата я чакаха още пет безопасни книги...

 

 

© Елена Владова, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Елена Владова "16 истории на Иванка Иванова", Вн., изд. "Сталкер", 2002.