|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАК ИВАНКА ИВАНОВА ПОСЕТИ РОК КЛУБ Елена Владова web | 16 истории на Иванка Иванова “Тя се отпусна нежно на рамото му, краката й отмаляха и устните им се долепиха в...” - дочиташе последните страници на поредния любовен роман Иванка Иванова, а от очите й се стичаха горещи сълзи. В книгите, които Иванка Иванова ежедневно четеше, винаги се разказваше за страстна любов. Жените винаги успяваха и се омъжваха за красиви мъже с незнайно наследство зад гърба си. “Щом го пише в книгите, значи може да го има и наистина”, мислеше си Иванка Иванова Същото си мислеха и добрите й приятелки Стоянка Стоянова и Драганка Драганова. Веднъж Иванка Иванова чу по телевиизята виден учен - познавач на душата, да казва, че през живота си човек трябва да посещава най-разнообразни места и да се запознава с най-различни хора, за да срещне Човека. “Ще сменя любимите си места, реши Иванка Иванова, и ще посетя по-нелюбими и по-незнайни. Аз съм свободен човек”. В града се дочу за ново заведение, където до късни нощи гърми музика и се събират хора от цялата страна. “Отивам!”, каза си Иванка Иванова, сложи си вечерната рокля, напудри си носа, хвана под ръка двете си добри приятелки Стоянка Стоянова и Драганка Драганова и пое към новото място. То бе скрито в дълбока маза и го ограждаха три стари дъба. Отдалеч се чуваше тътен. Пред входната врата се разхождаха и пушеха петима мъже с дълги коси, облечени в черни кожени дрехи. Всички пиеха бира. Още петима правеха кръгчета наоколо с черни мотори и обсъждаха високо силата на звука. Изпод земята се носеше цигарен дим. Щом видяха Иванка Иванова и компания, десетимата мъже се заковаха на място и зяпнаха с отворени усти. Краката на Иванка Иванова се подкосиха. Тя и приятелките й Стоянка и Драганка заедно направиха кръгом. Шумът от токчетата им заглуши шума на моторите. “Да живее металът!” - викаха след тях мъжете. “... в дълга гореща целувка за цял живот.” - дочете посред нощ Иванка Иванова последното изречение на любовния роман, а от очите й се стичаха сълзи. На масата я чакаха още пет безопасни книги...
© Елена Владова, 2002 |