Българинът Алцек Мишев, почти непознат у нас, е роден през 1940 г. в Дупница. Завършва Художествена академия в София, а през 1971 г. заминава за Италия по обясними за тогавашното време причини. През 1976 г. в книгата “Европа - Америка - различните авангарди” на известен италиански критик са представени 30 европейски и 30 американски художници. Сред  авторите от България са включени единствено Алцек Мишев и Кристо, вече заминал от страната. Алцек Мишев беше сред участниците в миналогодишния фестивал “Процес - пространство” в Балчик.

- Разкажете за някой от по-известните си на Запад проекти.

- Един от пърформънсите, който например получи популярност на Запад, е “Преплуването на Атлантическия океан”. Реализирах го след 3-годишна работа и 12 изложби между Милано и Ню Йорк в периода 1979- 1981 г. Проектът достигна крайната си точка в плувния басейн на презокеанския кораб “Кралица Елизабет II”, между 15 и 20 август 1981 г. по време на първото връщане на кораба от военните действия и кризата в Окланд. Проектът се състоеше в това да плувам 4 часа сутрин и 4 часа следобед в басейна, докато “Кралица Елизабет” пътува от Лондон до Ню Йорк. За да премахна всякакъв героически оттенък от действията си, накарах и един пасажер от кораба да плува за малко с мен. Това ми донесе доста популярност по различни причини, дори знам, че в някои страни този пърформънс е включен в учебните програми като пример от тези години.

- А как сам определяте проекта, който представяте тук?

- Близо 37 години работя върху този проект, който се нарича “Сливане на живописта с музиката”. Опитвам се да обединя две различни изкуства - живописта, която е темпорална, и музиката, която е атемпорална. През 1960 г., на моя рожден ден - 8 октомври, докато рисувах пейзаж, усетих, че може би една картина ще е завършена, ако издава и музика. Това беше началото на моята философска концепция. През 70-те години осъществявах пърформънси, като слагах в четките микрофони. Рисувах по стените или по пода големи платна. Така получавах озвучаване, но не още и музика... Сега проектът ми се състои в това, че в едната ръка държа заедно и четка, и палката, която виждате. Чрез инфра-червени лъчи създавам музика, каквато пожелая в момента, а едновременно с това и рисувам. Инструментът е направен от мой приятел, който живее в Сан Франциско - Дон Букла, изобретател заедно с Робърт Мук на синтезаторите в света. Всъщност тези два компютъра анализират жестовете ми... Преди 4 години двамата осъществихме съвместен пърформънс в Милано, работим заедно отдавна. Така успях да събера двете изкуства в един жест, първата свиреща живопис.

- Вярно ли е, че включвате в проектите си и оперни изпълнители?

- Да, правил съм такива театрални постановки по света, може би ще опитам да направя нещо такова и в София. Всъщност използвам гласа на певицата, рисувам портрета й, докато пее, нещо като концертно рисуване. Ще се радвам отново да ме поканят в България, надявам се, че ще бъда полезен с моя 40-годишен професионален и 60-годишен житейски опит.