ГАЛЕРИЯ "АКТИВ": ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ ЗА ГАЛЕРИСТИ И ЦЕНИТЕЛИ

Елена Владова

web

Една необичайна изложба провокира вниманието на публиката през месец март в галерия „Актив арт” във Варна. Необичайното не е в платната, а във факта, че авторът е пожелал да остане анонимен, за да експериментира със самия себе си - да разбере дали така работите му ще се продават по същия начин, както когато се знае, че са негови, защото той е известен.

За изложбата и за инициативата на галерията да се създаде форум, на който галеристи, ценители и публика да дискутират проблеми на изкуството, разказват двете уреднички Ваня Маркова и Доротея Калчева.

- Провокирате публиката с нещо по-необичайно - настоящата ви изложба е на автор, който се подписва на картините с измислен псевдоним. Как ви хрумна тази „анонимна” изява?

Ваня Маркова: Идеята за тази изложба ни бе подсказана от младия автор, който е анонимен - подписан е с името Vassilev. Неговото желание и предизвикателство към публиката бяха да пробва как тя ще приеме един автор, за когото не знае нищо. Дали възприятието ще бъде спонтанно и безрезервно. Надявам се резултатът да ни подскаже и други идеи. Ние застанахме зад идеята на автора и продължавама да я отстояваме. Едва на 30 март ще обявим кой е той всъщност. Тогава приключва изложбата. А дотогава наблюдаваме как се въприема изложбата от публиката.

- А как я възприема тя засега?

В. М.: Засега за нас резултатът е много добър. Макар че общо-взето изкуството трудно намира прием, може би начинът на изразяване на този автор - със замах, в приятна цветова гама, с добре балансирани формати и оформление, създават добро впечатление. Така че като цяло изложбата за нас има добър прием, а какво ще стане после, ще видим. Но тази инициатива ни даде повод да разчоплим именно тази тема - кое определя търсенето на изкуство, кое продава повече една картина - името или качеството и т.н., и да я коментираме на срещата-разговор, която се състоя на 10 март. Поканихме специалисти в областта на културата, изкуствоведи и автори. Сред тях бяха г-жа Росица Йорданова и доц. Казаларска от ВСУ, художници като Димитър Манолов и Василий. Участваха и клиенти на галерията, които проявиха интерес и искаха да защитят тезата, че в крайна сметка всеки е свободен да взема решения и че името не трябва да бъде доминиращо при избора. Тук бяха и студенти от катедра „Стопанско управление” на ИУ във Варна, както и студенти от специалност „Мода и дизайн” на ВСУ. Като цяло се изведе идеята, че хората трябва да бъдат по-свободни, когато вземат решение за покупка на изкуство, да не робуват на имена и биографии, защото потенциално могат да попаднат на автор, за когото не са чували, но който де е подплътил биографията си. Имайки предвид, че в тази страна има много талантливи хора, дори и аз като човек, работещ в тази сфера, не познавам всички. В този случай - ако авторът е непознат, публиката би трябвало да се опира на името и реномето на галерията, защото тя ще е техният гарант. И имайки предвид, че произведението, което те отнасят вкъщи, ще ги надживее, нека да се обърнат и към собствените си сетива.

- Какво сочи твоят опит като дългогодишен галерист - кое продава повече една картина - името или качеството?

В. М.: Моят опит сочи, че името на автора продава картината по-скъпо. То е само повод да се повиши цената. Но, слава богу, хората са способни да направят по-свободен избор, което бе и нашата идея с тази изложба - да имат повече самочувствие, да си вярват, да вярват на собствения си вкус. Все пак изкуството е и красота, и удоволствие.

- Имате идея дискусите в тази насока да продължат. Как виждате реализацията на подобен форум?

Доротея Калчева: Идеята е в тези форуми да участва както една по-професионално ориентирана публика, така и по-широка, като поставяме различни теми, които интересуват галеристи, ценители, естети и колекционери. В далечен план виждам и по-практични неща - например защо да не се събираме галеристи, които да обучават как се оценяват стари майстори, какво е изкуството на рамкирането и други. Но това е далечна амбиция. А засега искаме да направим няколко форума, на които всеки галерист да сподели своя опит от гледна точка на практиката си, да направи препоръки и да поставя въпроси - теоретични и практически, с които се е сблъсквал, които иска да дискутира. На тези форуми искаме да поканим и медиите, тъй като те активно участват в пазара на изкуството и донякъде са фактор, който го формира. Те също могат да вземат ангажирано отношение по този въпрос. Естествено, каним и студенти, които тепърва трябва да формират отношение към изкуството.

- Какви ще са темите на следващите дискусии?

Д. К.: Ще поставяме други теми. На този форум имаше различни гледни точки. Ваня Маркова бе представител на галеристите, които работят за по-комерсиални галерии. Дора Дончева - на галеристите, които предлагат и по-некомерсиални проекти. Г-жа Росица Йорданова като преподавател по арт мениджмънт зае позиция, че за авторите продажбата на изкуство е едва ли не светотатство, защото за тях то е равносилно на пристъпване в храм и всяка продажба е разголване - навлиза се на пазара, в твърдото пространство, където се определят цени, отстъпки, а това авторите не го могат. Аз например развих темата за смъртта на автора по Ролан Барт. Според иконописеца Василий творбата е прозорец, който авторът отваря и публиката трябва да гледа през него, тоест, интерпретацията на произведенията трябва да е обвързана с авторовата идея и да се тълкува през авторовата биография.

Все още не сме формулирали теми. Но факт е, че във Варна галеристите си нямат форум. Хората, които се занимават с изобразително изкуство, също нямат. Затова искаме да ги събираме и да поставяме ето такива едновременно теоретични и практични въпроси, които да дискутираме заедно. Все пак в едно гражданско общество въпросът не опира само, грубо казано, до петте пари, до продажбата, а трябва да има и теоретични концепции, дискусии.

- Кога ще е следващата дискусия?

Д. К.: Може би другия месец. Изобщо, както каза и Ваня Маркова, провокацията тръгна от името на Vassilev. Когато той се подписва с истинското си име, е достатъчно известен и продаван. Когато обаче сега е подписан с псевдоним, възниква въпросът дали това ще е отново така. Логично стигнахме до въпроса доколко биографията продава едно произведение, независимо дали то е слабо или силно.

© Елена Владова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2005, № 5 (66)