ТИШИНАТА

web | Лоши сънища

Там където бе вилнял звукът
сега остана
само тишина
Там където стиховете чистеха
кърлежи
от своите пера
Там където се разпъпваше викът
сега остана
само тишина
Там където твоят сънен шепот
по-силен бе
от утрото камбанно
сега остана само тишина
само тишина
само тишина

Дънна тишина
Мазна тишина
Тишина подобно сол и кварцов пясък
сипната над раните
Тишина като присъда над предсмъртен хрип
Тишина като във гърло на удавник
Тишина като пресъхнало море
пренаселено от жаждите отшелници
като сън на вятър в скелета на лодка
като смърт на паяк в маранята

Дънна тишина
Стръвна тишина
По-долу в тихото не можем да се гмурнем
Тишина трепереща от себе си
тракаща се като древен череп
Вик превърнат в статуя от сол
Хрип пробил през чвора на ковчега
Тъжни ибиси
които чистят
стихове от своите пера
Тътен от последна песъчинка
възвестяващ гибелта на времето
Глас на водорасло удушено
от прегръдките на врялата земя
Дълга тишина
Сляпа тишина
Тишина която се разпуква

Тишина която се разпуква
като суха пръст под стъбълце на трепетлика или орех
като хоросан на минаре под корените тъжни на смокинята
поникнала във процеп между тухлите понякога антични
като глас на нямото дете
със словото сродено след внезапен уплах
като крясък на човек прогледнал в свойто дъно
и в ужас устремен отново към повърхността на другия до него
и като болезнения вопъл
с който словото на нечий бог започва
своето повторно сътворение
след като свирепо е отхапал
от тръпнещия плод на тишината

© Едвин Сугарев, 1988
© Издателство LiterNet, 12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Лоши сънища", С., 1988.