|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РОКАДА
web | Лоши сънища
Заспал във себе си, разсипан, разпилян,
разпръснат в океани и вихрушки.
Ръката вдига чашата,
но виното до устните не стига.
Сърцето казва думата,
ала езикът се е вкоравил,
превърнал се е в груб и грапав корен.
Светът се вгъва, заприличва на фуния,
натикали са в устата му,
принудили са го да пие.
По нишката на мисълта си броди
той сред каменните лабиринти
и все бълнува срещи с Минотавъра.
Чудовища живеят в неговия мозък,
в реките на кръвта му се въдят анаконди.
Вселената се е натъпкала изцяло в неговото тяло
и кожата му е опъната до пръсване,
при все това не го напуска чувството за празнота,
не го напуска и не го напуска.
Живее сякаш че сред вакуум, беззащитен и безпомощен,
и сянката му също тъй е безтегловна като
него,
единствено мечтите му тежат
като сачми в сърцето на авлига
и затова все падат, падат, падат.
Сърцето се напряга да си спомни
за думите, които е забравило
друг някой вече ги е изговорил
и е изказал с тях единствено лъжи.
Потънал в себе си като във блато,
споделя своите страдания единствено с шараните,
но крясъка на жабите ги заглушава.
Друг някой е нахлузил неговата кожа,
друг някой носи неговите дрехи,
друг някой обладава всичките момичета,
които е обичал, да, обичал е.
Съсредоточава се и все се мъчи да си спомни,
но всъщност се разпръсква, разпилява,
откъсва себе си като глухарче,
поема дъх и духа с всички сили.
Живее в стола, в мишката, в тревата,
в забравения фас, във пепелника,
във чашата, която е изпита,
в гнездото, в клоните, в небето, във звездите,
езикът му се изгубва като ехо
и той се вика, без да може да се чуе.
Друг някой влачи неговата сянка,
друг някой спомените му си присвоява,
друг някой следва нишката на Ариадна
и друг обезглавява Минотавъра.
Живее в нищото, в забравата бездънна,
в праха върху забравената ваза,
в безсмислието, в скалната утроба,
превърнат в безразлична вкаменелост.
Друг някой пие неговата чаша,
друг някой казва неговите думи,
друг някой изведнъж се хваща за сърцето,
друг някой пада сгърчен вместо него.
Потънал в себе си, дори смъртта му е отнета,
при все че мисли с чужди мозъци за нея,
при все че с чужди страхове от нея се страхува,
при все че с чуждите надежди я забравя.
Друг някой среща той и казва: аз съм този,
напуска себе си и влиза в другия с тревога,
и мисли пак и пак се мъчи да си спомни,
и мисли пак и пак се мъчи да повярва,
и мисли пак и пак се чуди от какво са
мехурчетата в тази блатна тиня
© Едвин Сугарев, 1988
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Лоши сънища", С.,
1988.
|