КОГАТО

web | Лоши сънища

Когато вятърът дойде и всички тук го разпознахме
Когато вятърът дойде огромен мощен
       подобно стогодишен дъб израснал в сенчест двор
       гнезда на щъркели обгърнал с яки клони
Когато вятърът дойде
Когато вятърът дойде
       и с оскубани пера на ангели бе въздухът изпълнен
       и те кръжаха в кръг кръжаха в кръг кръжаха в кръг
       и посивяваха под пластовете прах одрани от душите ни
Когато вятърът дойде разблъска самотата с рамене
Когато вятърът дойде изтръгна всички корени
       на срасналите се с небцата ни езици
       изгони всички прилепи на пещерните ни души
       и като дрипи се развяваха крилете им във вятъра
Когато вятърът дойде червенокрили покриви се вдигнаха и полетяха към Египет
       и дъждове от риби заваляха по всичките бюра на немотата
       и всички риби пееха възторжено умирайки
       пред амфитеатрално втренчените изумени погледи на тези там
Когато вятърът дойде той срещна друг един
       пресъхнал и прегърбен вече вятър
       покорен нискостеблен примирен
       и примирил се раболепно да върти
       панаирджийски въртележки от хартия
Когато вятърът дойде се чу страхотен пукот
       защото мъртвите разчупваха надгробните си плочи
       мраморните постаменти паметниците и яростно изкачаха навън
       подобно ледоход пращеше мрачната премръзнала земя
       без гробове без паметници но за сметка на това натъпкана със мъртви
       които блъскайки се
се завтурваха за да поискат сметка във Деня
                                                                на вятъра
Когато вятърът дойде за да разцепи този свят
       свят на мълчание и свят на бледо рачешко движение
       марионетки без лица които вечно ръкопляскат
       картонени кулиси боядисани на бъдещето в златната боя
       под гърбаво небе премрежено от паяци които дебнат словото
Когато вятърът дойде на синия си кон
       прелитащ над препятствия или преградите разчупващ
       това бе жаждата отново възродена
       това бе болката облечена в надежда
       това бе поривът към звездните гнезда
       през бясно закръжали хоризонти
       бе възкресеното достойнство на човека
       под ризата усетил пак крилете
       смехът съборил гнилото плашило
       поставено от тях да плаши вятъра
Когато вятърът дойде
Когато вятърът дойде
и всички тук го разпознахме

© Едвин Сугарев, 1989
© Издателство LiterNet, 12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Вълча памет", С., 1989.