 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЕХО
Както огнярите вещи над черния парен котел
щом стрелката достигне до края, отпускат предпазния клапан -
те признаха гласа ни в мига, в който яден и див бе поел
към вика - към последния, срутващ преградите напън.
Те му хвърлиха шепица думи, ала той ги презря, замуча -
тъй както мучи глухонемият, за своите знаци забравил;
вместо него кресливата арфа възторжено пак задрънча
и запя реквием за чирака, който я беше направил.
Ето - имаме въздух в гърдите, ала нямаме вече език -
шип във себе си той бе забол, и шипът му беше отровен,
ала някакво ехо все пак ни сродява със бъдния вик -
онзи вик, който бихме могли... Който можем и трябва да можем!
© Едвин Сугарев, 1988
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Лоши сънища", С.,
1988.