XX ВЕК

web | Лоши сънища

Скелети от свещи озаряват твоя мрак,
със слепотата на прожектори изпълнен.
Смъртта прегръща любовта
и любовта й се отдава
на твърдия асфалтов одър.
Земята - хищен ястреб с нокти от бетон -
небостъргачи от разруха изградени -
и как ли само още ги крепи
несигурният хоросан на твоите надежди,
тапетите, с които се облепя самотата,
мазилката на твойта кървава омраза,
крехкият кофраж на яростта?

Потайни извори от сълзи оросяват безразличните ти устни -
човекът,
интегрирал себе си със всичко,
сега се дави в примката на своите съмнения.
Съмнява се във свойта приложимост
към твоя безотказен механизъм.
Съмнява се, че мисълта е червей -
мозъкояд, под черепа живеещ.
Съмнява се дори във своя фалос.
Съмнява се дори че съществува.
Съмнява се, ръка ако протегне,
за да погали или да удари,
че не е той,
че китката виси
на някакъв жесток конец невидим
в театъра марионетен на абсурда,
наречен с кратко име - "ХХ век".
Съмнява се, че има сянка и че няма,
че той е свойта сянка, че не е,
че сянката попива в него или той във нея,
че той е сянката на сянката на сянката.
Абсурден свят от сенки
върху мокър булевард,
сонм любещи се, смеещи се, плачещи се сенки,
разкъсани от мъртвите листа
и бичовете хищни на неона...

Телевизионна митология!
Ерзац-еротика!
Полуфабрикатна полуетика!
Маскен бал в бюрата за самотници!
Морал на манекените!
На поклонение във храма на месарите!
Полу-полу-човеци полудели!
Апокалипсис в телеграфен стил:
най-краткото издание!
Смърт за десерт от всяка статия във вестника -
о, колко хубаво,
о, колко привлекателно!

Ухилени от свойта хилавост създания
споделят своите страдания с околните.
Щастливи в своя кретенизъм идиоти
понасят в бъдещето флага на Идеите.
Един убиец трепетно се изповядва
в полицията,
в лудницата
или пред микрофона:
Убивах, за да знам, че съществувам.
Бъди! - отвсякъде крещят. -
ДА СИ ЧОВЕК Е ГОРДОСТ!

ХХ век,
калейдоскопът на вселената кръжи със скоростта
                                                                              на светлината!
ХХ век,
все още някой някъде обича някого,
ала това едва ли е от някакво значение за теб -
прати при него своите палеонтолози!
ХХ век,
от всички гробове възкръсват богове,
ветропоказателите побесняха
във вихъра на твоите идеи за хуманност
и тенекиените им петлета
кълват просо по кухия ти череп,
ХХ век!

ХХ век,
как ще нахраниш с 5 000 000 хляба неколцината преяли?
Не искат вече хляб затъкнатите им муцуни
и все гладуват,
ала неизвестно за какво.
ХХ век,
как ще съживиш заспалия Лазар?
Той вече не сънува своето пробуждане.
Сънят му е встъпление към някакъв по-дълъг сън,
сън, в който няма вече да сънува.
ХХ век,
къде е Ной, кажи адреса му,
дали в ковчега му ще се намери място
за чифт животни от рода на хомо сапиенс?
ХХ век,
Адам и Ева в този миг се съвкупляват
под клони от стомана и бетон -
не им пречи с досадната си ябълка!
ХХ век,
за колко сребърници се продават новите Христосовци
по ценоразписа на полицейските обяви?

ХХ век -
прекрасна роза във саксията на мозъка.
Нима смъртта ще се закичи с нея, ХХ век?
Ще иска да я сложи зад ухото си,
но черепите нямали уши...
ХХ век,
как преживяват червеите на познанието,
охранените глисти на изкуството,
тенията на закона?
Какво си мислиха за теб залятите с бензин момчета,
с кибрит в ръка и със алергия към калните ботуши,
които стъпкаха снега на свободата?
Хареса ли им мирисът на изгорялата им плът?
Не вярвам. Вече толкова отдавна
от твоите ъгли се носи мирис
на гърчещо се в пламъци месо.
Дали накрая няма да направиш хепънинг със себе си,
обичен, нежен, ласкав ХХ век?

Дори да не направиш, могат да направят.
И нека го направим на шосето на вселената.
Ще правим там любов, додето стане време.
Дано от този час заченеш своя гняв.
...........................................................
Настъпва вече краят, ХХ век.
Остава всъщност малко, много малко.
За да открехнеш
своя чер ковчег,
разчитай и на слабото ми рамо.

29.4.1983

© Едвин Сугарев, 1983
© Издателство LiterNet, 12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Лоши сънища", С., 1988.