РЕПРЕЗЕНТАТИВНО ПРЕБРОЯВАНЕ НА СТУДЕНТИ ОТ ВСУ "ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР", ВИКТИМИЗИРАНИ ОТ КОНВЕНЦИОНАЛНИ КРИМИНОГЕННИ ФАКТОРИ И ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2006-2008 Г.^*

Добромир Георгиев

web

Авторът

Емпиричните изследвания "face to face" в областта на криминологията, чието приложно поле се простира в системата от обществени мерки и мероприятия за превенция, контрол и пресичане на престъпността с цел редуциране виктимизацията на населението, се реализират посредством специални въпросници, анкетни карти и типизирани бланки, отчитащи конкретни социометрични стойности (параметри). Всички те са разработени не само и единствено за извличане на статистически данни, наричани още информационни сводки, съставляващи единна информационна база данни, но и за методологическата им обработка за целите и нуждите на масива на прогностиката.

Използването на сравнителния метод за анализ и съпоставка на процентните съотношения между видовете, респективно подвидовете престъпност при регистрацията на степените на виктимизация може да детерминира референтните стойности на санкцията при прилагане (упражняване) на института на наказателната репресия за опитните и довършени престъпления.

Като изключение от правилото и традициите, принципното аргументативно-наративно легендиране на интервюиращия в качеството му на субект на репрезентативното емпирично изследване на престъпността и виктимизацията, както и използването в началото на анкетата на един предразполагащ с реторичност въпрос, би способствало за създаване на атмосфера на споделеност и откровеност и за възбуждане на по-голям интерес от страна на респондентите (обектите) към проучването, а не би следвало да се квалифицира като негативна манипулация и подвеждане, тласък към удобен отговор, който изкривява действителността и реалните параметри на престъпността и виктимизацията на обществото от нея.

Във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" е сформирана и работи на екипен принцип ГРУПА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА, включваща млади научни работници, преподаватели и студенти по специалностите Право, Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред (ППООР) - модул "Криминалистика". Групата е под научното ръководство на проф. д.ю.н. Боян Станков, ръководител на катедра "Правни науки" при Юридическия фактултет на университета и национален координатор на програми за стратегическо организиране и ресурсно обезпечаване на превенцията на престъпността към Междурегионалния институт на ООН за изследване на престъпността и правосъдието (UNICRI).

През 2009 г. Групата за изследване на престъпността проведе локално емпирично изследване под формата на анонимно допитване, като чрез отговорите на въпросник, съдържащ 16 въпроса, си постави за цел да установи на какви видове престъпления стават жертви студентите, предимно млади пълнолетни (20-21 г.), както и членовете на техните семейства.

Изследването е репрезентативно (представително) за конкретната академична общност, като се базира на обективни критерии за извършване и стандартизирани показатели за оценка.

Общият брой на анкетираните студенти възлиза на 277 души, а половото разделение по социологически принцип гендерира участието на 128 жени и 149 мъже. Обхванати са представители на всички специалности в трите факултета (бивши учебно-научни комплекси) на Варненския свободен университет - Юридически, Стопански и Архитектурен факултет. По отношение на жилищното си настаняване студентите са диференцирани на живеещи под наем (в частна квартира или студентско общежитие) и на неживеещи в домове, отдавани за временно възмездно ползване.

На въпроса: "За периода 2006-2008 година имало ли е кражба на кола, притежавана от Вас или от друг член на Вашето семейство?" с "не" са отговорили над 90 % от всички анкетирани, като квотата на жените е 89,06 %, на мъжете - 91,28 %. Отрицателен отговор са дали 71,17 % от Юридическия факултет, а от Стопанския и Архитектурния - съответно 68,32 % и 55,55 %. От получените резултати е видно, че по-слабо засегнати от автомобилна кражба са студентите, неживеещи на квартира (90,33 %), отколкото тези, обитаващи отдавани за временно пребиваване помещения (87,72 %). Положителният отговор на този въпрос сочи, че жените в сравнение с мъжете са с по-голям риск от виктимизиране при кражбите на МПС. Абсолютно съвпадащ в процентно изражение (27,27 %) отговор "да" са дали студентите от Юридическия факултет, които наброяват 128 души, и обучаващите се в Стопанския факултет, които представляват половината от правистите. От Факултета по архитектура утвърдителен отговор са дали 45,45 %. Разликата между живеещите и неживеещите на квартира, отговорили с "да", е малко под 3 %. С "не си спомням" отговарят на въпроса 1,80%, а мъжете в случая очевидно забравят по-често, тъй като 2,68 % са отговорили по този начин, докато жените са едва 0,78 %. Най-паметливи са колегите от Архитектурния факултет (0 %), следвани от бъдещите юристи (1,56 %), но е странно защо паметта "изневерява" на 4,41% от представителите на стопанските науки. Във всички категории липсва отказ от отговор на въпроса.

За кражбата на лично МПС (чл. 194-197 от НК) или собственост на друг член от семейството от общия брой (277 души) анкетирани студенти полицията са уведомили 68,18 %, но 31,82 % не са го сторили, което по-скоро би следвало да бъде тревожен сигнал за самите полицейски органи. Жените определено проявяват по-голямо доверие към полицаите, защото на въпроса: "Уведомихте ли полицията, че Ви е открадната колата?" утвърдително отговарят 76,92 % от тях, а от мъжете - 55,56 %, но отрицателният им отговор (на 44,44 %) твърде обезпокоително се стреми да балансира доверието с проявата на недоверие. Репрезентативната извадка показва напълно еднакви стойности на относителните дялове на обучаващите се в Юридическия и Стопанския факултет на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", които разчитат на съдействието на полицията за намиране на откраднатия им автомобил и залавяне на престъпния деец или на престъпната група - 66,67 %, а тези, които са резервирани, са 33,33 %. При студентите от Архитектурния факултет положително отговарят на въпроса 70 %, т.е. малко над три относителни пункта повече, които като дялова разлика са еквивалентни с отговорилите отрицателно от същия факултет, а именно 30 %. Неживеещите на квартира са най-склонни да уведомят полицията (91,66 процента).

За изясняването на въпроса за по-дребните кражби, извършени от моторно превозно средство, които на практика най-често представляват противоправно отнемане на касетофон, друга вещ или част от колата, анкетьорите и интервюиращите към Групата за изследване на престъпността при ВСУ "Ч. Храбър" попитаха доброволно включилите се в анонимното допитване студенти дали през периода 2006-2008 г. те самите са били виктимизирани или членовете на техните семейства са станали жертва на тези кражби. Относителният дял на всички анкетирани жени и мъже, засегнати от престъплението, е 28,16 %, но значително голям е делът на хората, които не са имали проблеми при опазване на собствеността си върху движимото имущество - 68,96 %. Други 2,88 % вероятно определят материалната си щета за нищожна и затова не си спомнят за кражбата. Напълно логично е 4,68 % от жените да нямат спомен за противозаконното отнемане на вещи и/или части от автомобила им, което иде да докаже, че мъжете, които са 1,34 %, са не само априори техническата страна при доброто стопанисване, а следователно - с по-ниска степен на виктимизация (74,50 %). 23,08 % - СФ, 33,33 % - АФ и 43,59 % - ЮФ представлява градацията на студентите, отговорили с "да", а при степенуването на относителните части на колегите с отговор "не" отново Стопанският факултет заема челното място по практическо реализиране на антивиктимогенните методи, средства и способи, залегнали в доктриналните постановки на криминологията, със своите 75,45 %. Архитектурният факултет и тук запазва междинното си положение със 66,67 %, а 54,07 % от студентите в Юридическия факултет с отрицателния си отговор на въпроса де факто признават за претърпени материални щети, но по-зле е, че тъкмо те най-често твърдят, че ни си спомнят (2,34 %). Похвално е, че нито един от анкетираните 81 души от Архитектурния факултет не дава този отговор. Силно впечатление прави отчетеният най-голям дял въобще на отговорилите с "не си спомням" (5,73 %) на конкретния въпрос, които са живеещи на квартира студенти от ВСУ, с оглед на останалите въпроси от анкетата и еднозначният отговор.

За кражбата на вещ от кола или нейна част полицейските органи са алармирали над половината от анкетираните студенти (55,13 %), станали жертви на престъпно отнемане на част от частната им движима собственост. Относителното дялово участие на жените е 57,14 % от общо 128 жени (46,21 %), взели участие в допитването, а мъжете, уведомили полицията по надлежния ред, съставляват 52,78 % от общия им брой (фиксиран като 149 души, т.е. 53,79 % от всички анкетирани). Репрезентативната извадка сочи най-голямо съмнение в ефективната дейност на полицията от страна на представителите на Архитектурния факултет (81,40 %), но тяхната обща численост е едва 68 души. 60,52 % от живеещите под наем търсят помощта на органите, охраняващи обществения ред, за да им бъдат намерени откраднатите вещи, както и за да бъде потърсена наказателна отговорност от задържаните извършители на противоправни деяния, докато живеещите в собствен недвижим имот или в дома на родителите си, уведомили и неуведомили полицията за кражба на вещ или част от автомобила им, са в съотношение приблизително 1:1.

На въпроса дали през периода 2006-2008 г. се е случвало някой да влезе във вашата къща, апартамент, квартира, хотелска стая и други и да е извършена кражба с отрицание отговарят 80,87 %, а 18,05 % дават положителен отговор, т.е. през тези три години на базата на резултатите от това емпирично изследване можем да заключим, че има значителен спад в извършването на взломни жилищни кражби. Условното разделение по полов признак е на път да бъде изцяло преодоляно с твърде близките стойности между жените (79,99 %) и мъжете (81,88 %), отговорили негативно на въпроса, касаещ застрашеността на неприкосновеността на жилищната собственост. От 81 души, които следват в Архитектурния факултет, 80 % са отговорили с "не", а аналогичен отговор при изследването са заявили 68 % от наличните 68 души в Стопанския факултет и 49,66 % от Юридическия факултет, но и 48 % от неговите представители са с положителен отговор, като същевременно единствено в него има 2,34 %, отговорили на въпроса с "не си спомням". За Стопанския факултет положително отговорилите са 32 %, а относителният дял на бъдещите проектанти, архитекти и дизайнери със същия отговор е съответно 20 %. Отговорилите отрицателно на въпроса, живеещи и неживеещи на квартира студенти, възпитаници на ВСУ, се колебаят в интервала 78,70 % - 81,30 %. Не си спомнят дали през времето от 2006 до 2008 г. жилищата им са били обект на взломни кражби 1,93 % от неживеещите на квартира и 0,81 % от живеещите под наем студенти. С положителен отговор са 16,77 % от неживеещите на квартира, а относителният дял на другите представлява 20,49 %.

Относителният общ дял на всички учащи, включени в анкетата, които са сигнализирали на полицейските органи за извършена взломна кражба в собствената им, отдадената или наетата, както и за обитаваната за сравнително кратко време недвижима имущественост, възлиза на 72 % за разглеждания период (2006-2008 г.). Въздържалите се от превантивна инициативност са 28 %. Отново по-голяма решителност в противодействието на виктимизацията от кражбите проявяват жените, от които 76 % не са се поколебали да уведомят полицията за липсата на вещи от жилище. Но и доста от мъжете (68 %) са реагирали адекватно, съобщавайки на компетентните органи за нанесените им щети. При отговорилите с положителен отговор на въпроса: "Уведомихте ли полицията?" от трите факултета се наблюдава скокообразно нарастване на доверието в полицията: от АФ - 22,22%, от СФ - 33,33 % и 44,44 % от ЮФ. То обаче е твърде илюзорно, защото най-много са отговорилите отрицателно на въпроса студенти: от АФ - 77,78 %, следван пак от СФ - 66,67 % и от ЮФ - 55,56 %. Относителните стойности на живеещите на квартира студенти от ВСУ са по-цялостни: 68 % от тях са отговорили с "да" на поставения въпрос, а 32 % - с "не". Неживеещите като наематели с положителна нагласа за помощта на полицията са с относителен дял 73,07 %, а съмняващите се в полезността на действията й от същата група са 26,93 %.

Седмият въпрос в анкетата търси и намира отговор за параметрите на явната и латентна виктимизация, предизвикана от джебчийските кражби. Повечето от анкетираните студенти (66,07 %) твърдят, че не са ставали жертви на користни контактни престъпления, при които да са им откраднати пари, портфейл, чанта, дрехи, бижута и други вещи, докато са били на улицата, на спирка, в обществения транспорт, в университета или на други обществени места. 31,05 % от всички допитани споделят, че са били обекти на противоправно отнемане на вещи. За виктимното място, ситуация и време и за последвалата джебчийска кражба на различни вещи не си спомнят 2,88 % от общия брой запитани студенти.

Видно е, че относителният им дял е равен на процента на студентите, отговорили с "не си спомням" на третия въпрос в анкетата на емпиричното изследване, третиращ виктимизацията от противоправното отнемане на вещи и/или части от МПС през периода 2006-2008 г.

Междугруповата кохезия при разделението на анкетираните студенти по полов признак обединява мъжете (58,14 %) и жените (58,14 %), проявяващи скептицизъм към работата на полицейските служители за разкриването, предотвратяването и пресичането на джебчийските кражби, като същевременно 58,14 на сто от всички участници в допитването са консолидирани в позицията си, че органите на полицията не са в състояние да се справят с кражбите, отличаващи се с изключителна ловкост при извършванено им и характеризиращи се с действия по пребъркване и заграбване, но без употреба на типичните за грабежа сила и заплаха.

Ако допуснем, че седмият въпрос е погълнал частично деветия от въпросника, то по-лесно бихме могли да си обясним психологията на престъпното мислене, изследвайки девиациите на асоциалното и едновременно с това антисоциално поведение на престъпния деец. Само така бихме изострили чувството на обществена нетърпимост в гражданското общество спрямо дестабилизиращата го криминогенна среда, детерминираща опасността и от повторна (вторична) виктимизация с реални и потенциални жертви от относително устойчивия брой негови дееспособни членове.

Своеобразно статистическо доказателствено средство, илюстриращо кумулативния относителен дял на общия брой анкетирани мъже и жени, отговорили на въпроса: "През последните три години (2006-2008 г.) имало ли е случай да ви отнемат пари или други вещи със сила или чрез заплаха?", който всъщност се явява деветият поред във въпросника, фактически резултира гореизложеното допускане с данната за отрицателен отговор на въпроса, получен от 94,59 %, и с данната за положителен - от 5,05 %. Грабежът е тежко престъпление срещу движимата собственост и човешката личност, което се откроява от сродните нему престъпления с изключителната си флагрантност. В член 198 от Наказателния кодекс е дефинирано: "Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години."

Криминалната статистика решително разграничава джебчийските кражби (разгледани в седмия въпрос) от грабежите (застъпени във въпрос № 9), но предвид световните глобализационни процеси не бива да игнорираме възможното им срастване. В криминологията те са представени като конвенционални (традиционни) индексни престъпления, но за по-прецизното отчитане на степените на виктимизация от тях на населението у нас задължително трябва да се базираме на информацията от извършеното представително емпирично изследване сред част от академичната младеж на град Варна.

Студентките, отговорили положително на въпроса за джебчийските кражби, са 33,59 %; студентите - 28,86 %. Отричат да са ставали жертви 64,85 % от девойките и 67,12 % от младежите. Други 4,02 % от младежите не си спомнят, както и 1,56 % от девойките. Средноаритметично за тригодишния период от време, който обхваща представителното изследване, можем да отбележим, че е налице сходство в относителните дялове на студентите в Стопанския факултет и Архитектурния факултет както в положителния, така и в отрицателния отговор на въпроса, свързан с кражбите на различни вещи на множество обществени места, т.е. с "да" отговарят на въпроса 26,74 % от обучаващите се в СФ и 24,42% от възпитаниците на АФ, а с "не" 71,79 % (СФ) и 74,35 % (АФ). Между 1,23 % от АФ и 1,47 % от СФ не си спомнят. Къде са координатите във виктимната мишена на колегите им от Юридическия факултет? Секторът на относителния дял на студентите по специалностите Право, Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред (ППООР) - модул "Криминалистика", Корпоративна сигурност и Защита на националната сигурност, отговорили положително на въпроса, е 48,84 %, а относителната приблизителна половина на дамите от същите специалности, отрицателно отговорили, възлиза на 46,48 %, но не са малко тези, които избират за свой отговор "опцията" "не си спомням" - 4,68 %. Жертви на кражби на пари, бижута, дрехи и други вещеви ценности, извършени на общодостъпни обществени места, са 37,70 % от живеещите на квартира студенти от ВСУ и 25,16 % от неживеещите под наем, а незасегнатите от джебчийските кражби от първата условна група, формирана на базата на критерия за жилищното им настаняване, са 60,67 процента, а от втората - 70,97 %, като 3,87 % от същата условна група не се сещат да са били виктимизирани.

Доверие в оперативно-издирвателната дейност на криминалната полиция, свързана с намирането и връщането на откраднати вещи на обществени места след уличаване на престъпния деец, "гласуват" 41,86 % от всички анкетирани, но 58,14 % не смятат, че полицията ще им обърне нужното внимание и затова за целта решават да потърсят помощта на частните охранителни агенции, чиято легална дейност е правно регламентирана и административно официализирана още през 2003 година. И в този смисъл едва ли би изненадало специалистите единодушието в становищата на жените и мъжете, отговорили на въпроса: "Уведомихте ли полицията за кражба на Ваша вещ на обществено място?", с напълно равни относителни дялове, като против уведомяването на полицейските органи са 58,14 %, а "за" - 41,86 %. Прави впечатление обаче, че над половината (51,28 %) от неживеещите под наем студенти са сигнализирали на полицията за откраднатите им вещи и други ценности на улицата, в обществения транспорт, в университета и т.н., докато живеещите на квартира като че ли са "свикнали" да стават обект на индивидуална виктимизация и само 36,95 % са се решили да уведомят полицията. Относителният дял на интервюираните студенти от трите факултета на ВСУ "Черноризец Храбър", отговорили утвърдително на въпроса, свързан с информиране и жалване в полицията, варира от 34,78 процента до 45,24 на сто, а делът на отричащите да са уведомили полицейските органи се движи между 54,76 % и 65,22 %.

Въпросът за противоправното отнемане на пари или други вещи със сила или заплаха става все по-актуален, но и труден за решаване предвид увеличаващите се криминогенни фактори и голямата вероятност от повишаване на латентността на виктимизацията при престъпления, осъществени с агресия или ултимативен тон, а страхът у хората от мъст и възмездие (повторна виктимизация) е основателен и оправдан, тоест трябва да се запитаме дали действително 94,59 % от всички анкетирани на добра воля студенти не са ставали жертви на кражба на парични средства или вещи, извършена по брутален начин. Изследваният период (2006-2008 година) - с оглед на намаляването на престъпността през него - предполага, че получените отговори все пак са правдиви. И тук е мястото да се акцентира на гарантираната достоверност на представителната извадка, която фактически прави емпиричното изследване репрезентативно.

Само 3,91 % от жените твърдят, че са били обект на грабеж, докато при мъжете е отчетен относителен дял от 6,40 % персонално виктимизирани и 0,67 % мъже, които нямат спомен за случилото се. Половината (50 %) от студентите от Юридическия фактултет, взели участие в допитването, отговарят положително на въпроса за индивидуалната им виктимизация при кражби, извършени с принудителна сила от страна на престъпника. В Стопанския факултет 1,47 процента от студентите не си спомнят дали са били жертви на кражба на техни ценни предмети или парични средства, извършена както принудително (по смисъла на въпрос № 9), така и без употреба на силови методи (по смисъла на въпрос № 7). По-често обект на грабежи стават живеещите на чуждо място студенти (6,55 %).

За извършен грабеж не са уведомили полицията 64,29 % от общия брой анкетирани студенти (277 души), но 80 % от жените (128 бр., т.е. 46,21 процента от всички анкетирани) са потърсили съдействието на полицейските правоохранителни органи. Сто процента, т.е. абсолютен относителен дял, бележат, взелите участие в допитването студенти от Стопанския факултет (общо едва 68 души от всички фактултетно представени студенти), които са отговорили отрицателно на въпроса: "Уведомихте ли полицията, че сте жертва на грабеж?" Само ¼ от допитаните млади пълнолетни, живеещи на квартира и обучаващи се във ВСУ, са счели за целесъобразно да се обърнат за помощ към полицията, но пък неживеещите под наем студенти ги изпреварват в активнатата си гражданска позиция за превенция, предотвратяване и пресичане на престъпността и последиците от нея (индивидуалната виктимизация на личността и общата (дифузната) виктимизация на населението) с относителен дял от 66,66 % алармирали по надлежния ред разследващите полицаи, че са жертви на едно от най-сериозните с императивния си характер противоправни деяния, свързани с незаконното отнемане на чужда движима собственост - каквото е грабежът (чл. 198 от НК).

Престъпленията срещу личността, разгледани в единадесетия въпрос на репрезентативното локално емпирично изследване, са с изключително висока степен на латентност на виктимизацията. Етиологията на проблема е ясна - стремежът за запазване неприкосновеността на личния живот, страхът от обществено снизхождение или порицание, срамът и погнусата от преживените нежелани интимни отношения (чл. 152 от НК, който визира престъпния състав на изнасилването, както и чл. 149 и 150 от НК, визиращи състава на насилственото престъпно действие блудство), настъпилите трайни психосоматични травми и ред други причини, които пострадалите също пазят в тайна. 86,65% от всички млади жени и мъже, които са студенти във ВСУ и са се включили в допитването, отричат в периода 2006-2008 г. да са били подложени на психически или физически тормоз, включително сексуално насилие от техен съпруг/а, приятел, състудент, съсед или друго лице, а 2,16 % може би предпочитат да не си спомнят. Много от жените (85,94 %) и мъжете (87,26 %) отговарят отрицателно на въпроса за индивидуалната виктимизация при психическа, физическа, в това число и сексуална, инвазия от страна на близки хора, приятели, познати или непознати лица. А 4,02 % от представителите на силния пол твърдят, че не си спомнят да са ставали жертви на престъпления, застрашаващи физическото им здраве и психическо равновесие. Обаче малко повече (51,61 %) от половината от анкетираните студенти, представляващи Юридическия факултет, дават положителен отговор на въпроса, т.е. считат, че личните им права и свободи в най-деликатната сфера на човешките взаимоотношения са били засегнати. Големите относителни дялове (78,19 % от АФ и 68,03 % от СФ) на студентите, които тактично са отговорили с "не" на въпроса дали са ставали жертва на престъпления, характеризиращи се с психически тормоз и/или физическо насилие, поставя друг важен въпрос - за страха, реалната опасност и съществуващата възможност от повторна виктимизация. В графата "не си спомням" попадат 6,96 % от студентите от трите факултета на ВСУ "Черноризец Храбър", които деликатно отклоняват отговора на болезнения за мнозина въпрос. Но относителният дял (88,39 %) на студентите, които не живеят на квартира, отговорили с отрицателен отговор на съответния въпрос, може да се разгледа като мерило за благонадеждността на семейната среда в условията на притежавано жилище. Положителната разлика между относителния дял (2,45%) на студентите, живеещи на квартира, които отговарят с "не си спомням" на въпроса за жертвите на престъпленията по разврата и с умисъл за психофизическо напрежение на човешкия индивид, и относителният дял (1,29 %) на неживеещите под наем студенти, които твърдят, че са забравили за проблема, възлиза на 1,16 %.

74,19 % от всички анкетирани не са уведомили полицията, че са били подложени на тормоз, стрес, малтретиране и прочие от познато или непознато лице, като относителният дял на жените, способствали за скритата виктимизация, е 72,22 %, а на мъжете - 76,92 %. Отказ от регистрация на престъпление, засягащо личния им живот, демонстрират 87,50 % от запитаните студенти от Юридическия факултет, които предвидливо не желаят да излагат на риск бъдещата си професионална реализация с компрометираща информация, която крие реалната опасност от необратим процес на възникване на института на автовиктимизацията, при който жертви на самите себе си, след като вече са били невинно или виновно виктимизирани от престъплението, могат да станат и компетентни лица, познаващи, прилагащи и/или охраняващи правните норми. 66,67 % от обучаващите се в Архитектурния факултет на ВСУ и 55,56 % от възпитаниците на Стопанския факултет самоволно са се отказали от помощта на полицейските органи, а 33,33 % от условно първия факултет и 44,44% от условно втория са потърсили съдействието на полицията за противодействие на престъпленията, отличаващи се с грубо вмешателство в личното им пространство, като относителната положителна разлика от 11,11 % на отговорилите отрицателно на конкретния въпрос студенти от двата факултета е равна на относителната отрицателна сума (11,11 %), формирана на базата на относителните дялове на студентите от АФ и СФ, които са отговорили с "да" на въпроса за доверието в полицията.

По своята оперативна природа престъпността е в конспиративен синхрон с латентността си, която де факто се проявява като най-регулярна връзка с втората природа на престъпността - общия рецидив, като средство за заблуда и популизъм, т.е. мотивираният доброволен отказ на жертвата да сезира правоохранителните органи за настъпилата виктимизация е обусловен:

• поради страх от настъпването на ново, но обикновено различно от първото криминално събитие (повторна виктимизация);

• неотдаването на голямо значение на случая (претърпени минимални материални и морални щети);

• недоверие в оперативно-издирвателната дейност на криминалната полиция.

В нашата факултетска триада - фокусна група при изследване латентността на престъпността - анкетираните студенти от Юридическия и Стопанския факултет на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", които не са уведомили полицията, че на тях лично или на член от семейството им е откраднат автомобилът през периода 2006-2008 г., са с равни относителни дялове от 33,33 на сто. Колегите от Архитектурния факултет, които не са сезирали полицейските органи за виктимизирането им от флагрантното престъпление, каквото всъщност представлява грабежът (по смисъла на чл. 198 от НК - противоправно отнемане на пари и/или вещи със сила и/или заплаха), както и за сексуално насилие (блудство - чл. 149 и чл. 150 от НК; изнасилване - чл. 152 от НК) и упражнен физически и психически тормоз върху тях, по отношение и на двете престъпления са с еднакъв относителен дял, възлизащ на 66,67 %. А за факта, че през разглеждания тригодишен период (2006-2008 г.) в анкетата на репрезентативното емпирично проучване на Групата за изследване на престъпността всички студенти (100 %) от Стопанския факултет, които са станали жертви на грабеж, на въпроса: "Уведомихте ли полицията?" са дали отрицателен отговор, свидетелства сумарното число на относителния тотал, което е винаги равно на сто процента.

СЧОТ = 100 %

Флагрантно престъпление е и взломната кражба. За виктимизацията им от нея 66,67 % от обучаващите се в Стопанския факултет не са сезирали полицията.

В социалното битие латентността на престъпността е жертвопринасянето на вота на гражданската позиция, интерпретиран като евентуална колизия, когато гражданите на държавата демонстрират своя скептицизъм спрямо дейността на органите, отговорни за гарантирането на вътрешноправовия ред. А инкогнитивността на престъпността е в изследователското полезрение на криминалистиката, съдебната психология и други науки, които кореспондират с криминологията.

Презумпцията за невиновност и потайните и потайнствени престъпни намерения са в дихотомическа симбиоза, когато крещящо са противопоставени един на друг недоказаният извършител на престъпния акт и латентният образ на престъпността, видим в идеалната съвкупност от относителните стойности на неразкритите престъпления и относителния брой на виктимизираните лица, които не са уведомили полицията за извършено спрямо тях противоправно деяние.

Ярък пример в това отношение са зачестилите напоследък случаи на корупция в сферата на висшето образование, за които все повече ще се говори и пише в средствата за масова информация. Ключов момент при тези престъпления е негласният противообщественоправен договор на страните, отличаващ се с перфидна корист, при който устоите на обществените отношения биват застрашени и разклатени от научния и творчески потенциал на нацията. Преподавателят и/или администраторът в държавното или частно висше учебно заведение, изявяващ се като корумпиран служител, е престъпният деец, чиято жертва става студентът, който в случая също е и престъпник. Наред с тях в престъпната схема може да действа и трето лице, опосредстващо даването и получаването на парични средства и/или материални ценности.

Извод: Корупционните практики са престъпления с много висока степен на латентност!

Въпросите с поредни номера 13 и 14 във въпросника на Групата за изследване на престъпността при ВСУ "Ч. Храбър", провела през четвъртото тримесечие на 2009 г. локално репрезентативно (представително) емпирично изследване на виктимизацията на учащите млади пълнолетни от конвенционални престъпления, не засягат неживеещите на квартира студенти от ВСУ. 70,49 % от живеещите под наем студенти, на които по смисъла на тринадесетия въпрос се е случвало редовно да не получават разписка за платен наем, де факто са били пряко виктимизирани през изследвания период от 2006 до 2008 г. от престъпления, свързани с укриване на доходи от отдадени под наем недвижими имоти, а на 21,31 % от обитаващите чуждо жилище студенти се е налагало редовно да получават разписка с вписана по-малка сума от реално платената, както е формулирано в четиринадесетия въпрос. Практиката сочи, че с цел избягване на плащания към републиканския бюджет при изпълнение на данъчни задължения много от наемодателите с наематели студенти, като и двете страни са физически лица, които не извършват самостоятелна стопанска дейност, нарушават данъчното законодателство, но и масово пренебрегват нормите на гражданското и финансовото право. Прави сериозно впечатление изключително високият ръст на латентната (скритата) виктимизация от престъпленията, при които остават изцяло или почти недекларирани доходите, реализирани от отдавано под наем собствено недвижимо имущество. От страх да не бъдат принудени от наемодателите да напуснат квартирите си 16,39 % от анкетираните студенти не желаят да кажат дали през времето от 2006 до 2008 г. им се е случвало системно да получават финансов документ с по-малка сума от платената в действителност, въпреки че проведеното допитване е анонимно, тоест гаранции за запазване на тяхната анонимност не са нужни, при положение че никъде във въпросника не се вписват и няма изискване за вписване на лични данни. Всъщност и тринадесетият въпрос се е оказал "фатален" за студентите от ВСУ, живеещи на квартира, защото 8,19 % от тях са отказали да отговорят на него. Изводът за опасното покачване на латентната виктимизация се потвърждава от факта, че единствено на двата последователни и взаимосвързани въпроса (тринайсети и четиринайсети) някои от анкетираните студенти категорично не желаят да отговорят. И все пак общият относителен дял на всички анкетирани, отговорили отрицателно на въпрос № 13, възлиза на 66,50 % и на 67,43 % на отговорилите с "не" на въпрос № 14. Между 5,46 % и 6,25 % от жените не желаят да отговорят на конкретните въпроси, а мъжете, които се въздържат от отговори варират от 0,67 % до 2,68 %. Повечето мъже (71,81 %) отричат през периода 2006-2008 г., ако са живели под наем на квартира, да им се е случвало редовно да не получават разписка от наемодателя за платения от тях наем (въпрос 13), а повечето жени (71,02 %), в случай че са живеели под наем на квартира през разглеждания период, изключват напълно възможността редовно да им е издаван легален платежен документ, но със занижена ставка на отразената в него парична сума, изплащана от наемателя на наемодателя например ежемесечно (въпрос 14). При разделението на студентите по факултети най-малък дял на относителните стойности (48,64 %) заемат представителите, на които им предстои професионална реализация в органите на Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата и Съда, с отрицателен отговор на въпроса, касаещ жертвите на некоректните наемодатели, а най-голямо относително дялово участие по същия показател имат обучаващите се в Стопанския факултет - 73,82 %, които определено са по-стриктни в отчетната приходно-разходна документация. Отново като най-предпазливи и дискретни изпъкват студентите от Юридическия факултет, от които 3,12 % не желаят да отговорят на въпрос номер 13, а 7,81 % - категорично отказват да дадат отговор на 14 въпрос от анкетата.

Употребата на наркотици у нас отдавна не е изолирано негативно социално явление, засягащо психическото и физическото здраве само на членовете на маргиналните групи. Все повече млади и интелигентни хора, много от които студенти, стават жертви на организирани престъпни групи, занимаващи се с трафик на наркотици. Маркетинговата виктимизация е нов вид инструмент за проучване на пазара на наркотични вещества и прекурсори, който отчита предпочитанията на зависимите към определени чисти опиати, степените на тяхната зависимост от тях, и ги съотнася към себестойността на продукта и платежоспособността на клиентите, за да се определи реалната им пазарна цена, която, разбира се, често пъти е спекулативно завишена от наркобосовете в транснационалната организирана престъпна дейност. Относителният дял на всички анкетирани студенти от ВСУ, делът на жените и делът на мъжете в относителни стойности, които са отговорили отрицателно на въпроса дали са опитвали наркотици е ± 60 %, който вероятностен дял е регистриран и при студентите от Юридическия факултет. Най-много отрицателни отговори на въпроса: "Опитвали ли сте наркотици?" са събрани от данните за колегите от Архитектурния факултет - 71,43 % твърдят, че не са. Изводът е, че податливи на вредоносно влияние и на опасни за здравето изкушения могат да станат, противно на очакванията, и хора на реда и дисциплината, които принципно се различават по начин на светоусещане, мислене и поведение от хората на изкуството. Чувствителна разлика в относителните дялови участия на студентите, живеещи и неживеещи на квартира, които са дали отрицателен отговор на конкретния въпрос, няма. Тоест отново констатираме приблизителен дял от ± 60 %. Относителният дял (40,43 %) на общия брой на студентите, обучаващи се във ВСУ "Черноризец Храбър", които са взели доброволно участие в официалното допитване, отговаряйки положително на въпроса за употребата на наркотици, т.е. във връзка с въпрос № 15 от анкетата опитът им е довършен, насочва вниманието ни към последния по ред, но не и по значимост (важност), имайки предвид ювентизацията при тази виктимизация, въпрос шестнадесети на репрезентативното емпирично изследване. От отговорите на него на всички анкетирани става ясно, че 83,93 % от младите пълнолетни, които са студенти във ВСУ, са употребявали марихуана. В разговорния стил на младите генерации опростеното име на марихуаната е трева, а в субкултурния жаргон на хипитата присъства и с наименованията доци, мариана и др. Някои психолози и токсиколози застъпват абсурдната теза, че приемането на марихуаната, като по-леко наркотично вещество, може да се легализира, защото употребата й в малки дози не предизвиква пристрастяване и интоксикации, а тонизира и стимулира функциите на централната нервна система. Но дали в действителност е точно така? Кумулативно експертното лекарско заключение на висококвалифицирани психиатри и професионалното становище на водещи социолози налага по недвусмислен начин научно детерминираното и практически обосновано убеждение, че употребата на марихуана и други т.нар. леки (слаби) наркотици води до деградация на личността, регрес в индивидуалното развитие на младия - все още неукрепнал достатъчно физически и психически - индивид, саморазрушително девиантно поведение и в крайна сметка - до социална патология. По-ниската цена на марихуаната, но и по-голямата платежоспособност на студентите в частните университети, гравитацията и циркулацията на разпространителите на наркотици в тези райони, които са виктимно място и при други престъпления, младежкото любопитство, желанието за разтърсващи положителни емоции и откъсване от проблемите на обективната действителност, обясняват защо всички анкетирани студенти (100 %) от Стопанския факултет на Варненския свободен университет са си позволили да употребят марихуана. Осъзнаването на повишения риск от трайна виктимизация вследствие на реалната опасност от психосоматична зависимост, пораждаща тежки абстинентни състояния, кара колегите от Юридическия факултет, взели участие в допитването, да са по-трезви в мисленето си и по-разумни в действията си, което е видно от относителния дял (64,44 %) на решилите да пушат трева, който за обучаващите се в Архитектурния факултет възлиза на 93,75 %. Масовият процес на еманципация, започнал през 80-те години на ХХ век в световен мащаб, а десетилетие по-рано в Западна Европа и САЩ, детерминира своеобразния процес на феминизация на консумацията на леки дроги. След 1990 година улесненият балкански път на дрогата при транзитирането й през България води до двойно виктимизиране на жените у нас, които упражняват най-древната професия и същевременно приемат наркотични вещества, за да освободят в организма си хормона допамин, който предизвиква чувства на удоволствие и удовлетворение от живота и е наречен още "хормон на щастието". От друга страна, проституиращите жени, които изпълняват ролята на "мулета" при незаконния трафик на наркотици и упойващи вещества, освен виктимизирани биват и криминализирани.

Изводът е, че и при двете форми на социална патология (проституция и употреба на наркотици) виктимизацията може да бъде съпътствана от криминализация на индивида, защото вината е винаги лична, а не - колективна!

Другият извод е, че 94,12 % от жените, които си признават, че са пушили марихуана, съвсем обективно могат да станат реални жертви на брутални престъпления, характеризиращи се с физическо насилие, каквито са примерно блудството, изнасилването и др., разгледани вече обстойно в единадесетия въпрос на анкетното преброяване и проучване на студентската академична общност на ВСУ "Ч. Храбър", виктимизирана от конвенционални (традиционни) престъпления, но предвид непрекъснатия международен обмен на студенти, потенциалната виктимизация на младите хора от противоправните деяния (предимно активни действия) на организираната транснационална престъпност, значително нараства.

В анкетната карта липсва тестова батерия с основната измервателна единица грам (g), която да обособи релевантна степенна скàла, отразяваща и съпоставяща нивата на еднократна гостоприемност към дозата, злоупотребна зависимост и виктимизация от естествени/синтетични, чисти/с примеси и слаби/силни наркотици чрез изготвяне на сравнителна калкулационна ведомост (финансов сравнителен образец) за евентуалните печалби на наркоиндустрията, която вече създаде и, уви, може би ще развие свой пазар и в България. Но в тази връзка предстои да бъде реализиран нов проект на ГРУПАТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА при ВСУ "Черноризец Храбър", резултатите от който ще обобщим в последващ доклад, в който по-подробно ще се спрем на колегиалните действия, професионалните наблюдения, анализи и изводи от индивидуалната и от съвместната работа pro bono publico на юристи, криминолози, криминалисти и финансови експерти в превенцията и контрола на организираната престъпна дейност, свързана с трансграничния трафик на наркотични и упойващи вещества.

По класифицирана информация от амбулаторни регистри на медицински центрове, но и от публично известни и достъпни данни на наркокомуните кокаинът представлява един от най-мощните стимулатори на функционалната дейност на централната нервна система, който "отключва" типичните прояви при силна превъзбуда, но и се явява катализатор, който ускорява мисловните процеси и дори е в състояние да предизвика халюцинации и параментални явления. И в този ред на мисли виктимизираните лица всъщност са пациенти. Пазарната цена на кокаина е сравнително висока, защото той е едно от най-силните естествени наркотични вещества, а когато се търси и съответно предлага в чист вид, голямото му оскъпяване е неминуемо предвид себестойността на чистата продукция от него, която се добива от листата на тропическия храст "еритроксилон кока". Студентите на квартира, много от които живеят със съквартиранти и практически са освободени от пряк родителски надзор и контрол, посягат по-лесно към дрогите - 35,41 % от обучаващите се във ВСУ студенти, които са станали "самостоятелни", са употребили кокаин и също толкова синтетичния наркотик екстази (MDMA). А от представителите на Архитектурния факултет 21,88 % са били виктимизирани от наркопласьорите, "зарибили" ги с кокаин и/или хашиш. Комбинираният прием на наркотичните субстанции на кокаина и хероина се нарича "Спидболз".

Хероинът, дериват на морфина, е още по-скъп и опасен наркотик, защото е значително по-отровен от кокаина и предизвиква чрез особеното си бързо и силно действие върху централната и периферната нервна система състояния на екзалтация, които водят до делириум, при който отпадат всякакви психически и морални задръжки, появяват се съновидения с крайно фантастични еротични картини, губи се представа за времето и пространството. Ето защо много малко от студентите на ВСУ са рискували да употребят хероин през разглеждания период (2006-2008 г.), а от по-дръзките, които въпреки всичко са го опитали (0,01 на сто от всички анкетирани учащи младежи и девойки в пълнолетна възраст, за да демонстрират по-висок социален статус посредством по-големите си финансови възможности), няма официално регистрирани наркомани.

Поставянето на теоретичните основи на концепция за ситуирания предупредителен умисъл в конкретно виктимно място и точно виктимно време ще определи оптималните граници на допустимата корективна виктимизация в процеса на ресоциализацията на системно употребявалите наркотици девиантни лица след излизането им от специализираните болнични заведения за лечение и профилактика на наркозависими.

Генералният извод от общата (цялостната) картина на виктимизацията на студентите от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" е, че през периода 2006-2008 г. всички анкетирани са били предимно жертви на наркоиндустрията, като масово са употребявали марихуана.

Извън скобите на разглеждания от нас период (2006-2008 г.), през който студенти от ВСУ "Ч. Храбър" са били силно виктимизирани от производителите и търговците на наркотични вещества, е оповестената чрез средствата за масово осведомяване официална (репрезентативна) информация, съдържаща се в публично достъпния и известен общ доклад на Европейския център за наблюдение на наркотиците и наркоманиите и Европол.

В него изрично се посочва, че през 2009 г. са регистрирани 24 (двадесет и четири) нови вида дрога, а това е най-големият брой наркотици, за които са получени сигнали в рамките на една календарна година. През 2008 г. той е бил почти наполовина. Всички вещества са синтетични, две от тях имат медицински свойства. В световен мащаб търсенето на синтетични наркотици лавинообразно се увеличава, като все по-популярни стават синтетичните катинони (извличат се от листата на растителната дрога кхат) и синтетичните канабиноиди (в естествен вид се срещат в канабиса). Девет канабиноида и четири катинона, близки до амфетамините, са включени в системата за ранно предупреждение на Европейския съюз (ЕС) за нови психоактивни вещестна. В края на 2009 г. е отчетена увеличаваща се консумация и е констатиран повишен толеранс от наркозависимите към синтетичния катинон "Мефедрон", който представлява бял прах и традиционно се приема през устата, но може и да се смърка. Ефектът му е подобен на действието на екстазито. Във Великобритания неговата употреба е легализирана.

От публикуваната в сайта "Vesti.bg" информация за новоразработените нерегламентирани синтетични наркотици става ясно, че в доклада на Европейския център за наблюдение на наркотиците и наркоманиите и Европол се акцентира и върху тяхното предлагане в интернет като законни стимуланти. Този утежняващ факт сериозно възпрепятства работата на ангажираните с проблема институции и по-специално дейностите им по мониторинг, превенция и контрол на употребата на нови психоактивни вещества.

Тук е мястото да отбележим, че прогресът на всяко репрезентативно емпирично изследване се обективира от реалната възможност в прилежащото му анкетно проучване да бъдат включвани нови и нови въпроси, породени от актуалните проблеми на съвремието, на които респондентите е желателно да отговарят последователно, но могат и скокообразно, като връщането към даден въпрос трябва да бъде след откриването на логическата му връзка с останалите. Отпадането на архаичните въпроси, изпълнили своята роля в проучванията на общественото мнение, е естествено и не би следвало да буди тревога с оглед на нерешените и ненамерили отговор стари проблеми, защото по-съществените от тях неминуемо се наслагват в обществените въпроси, които трябва да се решават днес и сега, т.е. обратимият процес на регрес на репрезентативните емпирични изследвания изключва всякакви хипотези за такова случване.

В годините на демократичния преход, но и днес прикритата агресия на благовидните и възпитани в духа на католицизма и протестанството чужди емисари, които проповядват псевдорелигиозните учения на своите секти у нас, разколеба вярата на много българи в православните духовни ценности. Внедрените в различни младежки групи по интереси евангелисти, баптисти, йеховисти и др. продължават безнаказано да промиват мозъците на по-емоционалните и интелигентни млади хора, някои от които, за съжаление, дори стигат до ритуални самоубийства. Виктимизацията на студентите от квазивероизповеданията не е голяма, но е една от най-опасните.

Много често жертви на некоректни работодатели, които тенденциозно и систематично нарушават Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за закрила при безработица и други нормативни актове, стават и учащите. Противоправните деяния в "сивата" икономика в този аспект са: нерегламентирани трудови правоотношения (а при липса на договор такива де юре не възникват!), икономическа експлоатация, дискриминация, отсъствие на правила и условия за безопасен труд и пр., и пр. Нещо повече - не са редки случаите, при които на студентите не се изплаща частично или изцяло полагащото им се трудово възнаграждение, неправомерно им се увеличава работното време, като дори не ползват почивни дни. От друга страна, много от частните трудови борси изнудват студентите, принуждавайки ги да плащат такса и комисион за посредническа услуга по информиране и наемане на работа, които по закон (ЗЗБ) не се дължат на трудовия посредник от търсещото работа лице.

Странен феномен в правния мир е хипотезата за виктимизация от института на медиацията, при който извънсъдебното решаване на спорове детерминира добрата воля на страните, но няма силата на нещо, което е присъдено по смисъла на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, т.е. постигнатото споразумение чрез икономия на време и средства може при дадени (други) обстоятелства да бъде сравнително по-лесно атакувано, макар че е невъзможно да загуби своята релевантност, означаваща тук правна значимост. Студентите от Юридическия факултет на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър и членовете на Групата за изследване на престъпността към ВСУ търсят решение на проблема във възможността договорености между спорещите страни да се постигат и с участието на фигурата на арбитъра.

Младите пълнолетни правонарушители, в това число и криминално проявените студенти, които не са извършили тежки престъпления и не са рецидивисти, са с повишен риск от пенитенциарна виктимизация, когато спрямо тях не се приложи институтът на пробацията, а с влязла в сила осъдителна присъда биват директно настанявани в заведенията за лишаване от свобода при неподходящ режим и в условията на ретардация на факторите на криминогенната среда, при които де факто се благоприятства акумулирането, формирането и утвърждаването на нови укорими навици, чиято ескалация и кулминация всъщност увеличава относителния дял на рецидивната престъпност. Изводът е, че мярката за превенция и контрол на пенитенциарната виктимизация е алтернативното приложение на институтите на пробацията и медиацията в зависимост от настъпилите конкретни противоправни последици като иманентни белези на определено престъпление.

В средата на месец април 2010 г. бе представен пилотният българо-британски проект "Въвеждане на електронен мониторинг и предсъдебен доклад в Пробационната служба на България". Иновативно техническо средство, използвано за превенция и контрол в съвременната пробационна практика, е електронната гривна със свръхсензитивна фиброоптична нишка, която се монтира на глезена, за да се локализира местонахождението на осъдения на пробация престъпен деец.

Функция на социалните дефицити в най-близкото обкръжение на човешкия индивид (семейството и приятелската среда) е абстрактната представа за перманентен темпорален вердикт (24/7/365), когато трябва да се упражнява непрекъснат контрол върху лицата, извършили противообщественоправни деяния, от пробационен служител.

Абсолютна стойност на изпитателния срок = f(24,7,365)

Друг интересен феномен е виктимизацията по съвместителство (в прекия смисъл на думата), която най-добре може да се илюстрира с тоталното неспазване на забраните за тютюнопушене на работното място, на строго определени обществени места, в болничните заведения, училищата, университетите и др. А в повечето ресторанти, кафенета, барове и увеселителни заведения, ясно по какви причини, умишлено пропускат да разграничат помещенията, масите и местата за пушачи и за непушачи. Също така много търговци масово продават цигари и други тютюневи изделия на малолетни и непълнолетни. Студентите, които по принцип са във възрастовата група на младите пълнолетни, по национални статистически данни се водят най-активните пушачи в България. Но... по-интересното е, че в конкретния случай те са едновременно жертви и престъпници.

Нещо повече - не са изолирани случаите, при които процесът на едновременна виктимизация и криминализация на студентите се проявява с ексцесиите на хулиганството (чл. 325 от НК), което представлява престъпление против реда и общественото спокойствие.

Предизвикателното, провокативното поведение на човешкия индивид намира своите корени в криминалната генеалогия, когато той от потенциална се превърне в реална жертва на престъпление, а проявите на емпатия от страна на психолозите към пострадалото, тоест виктимизираното лице, трябва да му послужат за екзистенциален коректив и след посттравматичния период на неговата реинтеграция и ресоциализация.

Демографията на виктимизацията е пряко отражение на демографския срив в страната, когато престъпността качествено се подмладява и от студенти, извършващи противоправни деяния, а по-възрастното население е определящо за количеството на жертвите.

Логистичната трактовка на възходящата градация на престъпността очертава алгоритъма на аномията като маршрутизатор, път за незаконосъобразност, който успоредява процеса на виктимизация с паралелната низходяща градация на съвкупността от морални (етични), социални и правни норми и ценности.

Съставомерно престъпление, определящо високата социална цена на виктимизацията, е онова настъпило криминално събитие, при което институтите на обезщетението и компенсацията закрепят във всяка една правна система утилитарната интеракция (взаимодействие) между моралните (етичните), социалните и правните норми.

Особено ярко се откроява корелацията-кумулация "престъпник-жертва" при пътно-транспортните произшествия (ПТП), предизвикани от млади пълнолетни (в т.ч. и студенти), които често шофират с превишена скорост, в нетрезво състояние (алкохолно опиянение), в еуфория, вследствие употребата на наркотични вещества, а не е малък делът на тези от тях, които не са преминали курс за правоуправление на моторно превозно средство, т.е. нямат правоспособност на водачи на МПС, която е задължително винаги да се категоризира.

От друга страна, въпрос на юридическа техника е престъпникът да бъде конституиран в жертва, както и обратното!

Град Варна е геостратегически, културен, туристически и пр. център, който предопределя възможността за реални и активни социални контакти между млади хора със своя гражданска позиция, каквито са и членовете на ГИП към ВСУ "Ч. Храбър". В момента нашите усилия са насочени в организирането и провеждането на национално репрезентативно емпирично изследване, посветено на добиващата все по-голяма актуалност и значимост тема за електронната виктимизация на младите пълнолетни (учащи, работещи, безработни и др.) при някои форми на електронно банкиране и при участието им в различни социални мрежи в интернет и мобилни комуникации. Днес отработени престъпни схеми за измами, изнудване, рекетиране, психически тормоз, склоняване към проституция и порнография, нелегална търговия, източване на банкови сметки чрез копиране на данни от дебитни и кредитни карти, неправомерно използване на SIM-карти с ваучери за предплатени мобилни разговори чрез кражбата и предоставянето на чужди лични данни на GSM-операторите, пране на пари чрез интерактивни платформи на виртуални фондови борси, хазартни игри, съдържащи компютърни вируси, хакерски инвазии в лични блогове и институционални сайтове, нелегално (пиратско) теглене, посредством торентсайтовете "Zamunda.net" и “ArenaBG.com" на филми, музика и други културни продукти със защитени авторски права на интелектуална собственост и пр., и пр., бележат нови постижения, използвайки много от новите дисциплинарни и интердисциплинарни научни знания от интелектуалния капацитет в човешките ресурси.

Мерки за превенция и контрол на престъпността в тази сфера:

1. Създаване на адресна е-книга за директен мейлинг на анкетен принцип с респонденти от широк обществен форум, базиран в интернет пространството, с цел непринудено, обективно, всестранно и пълно хроникиране както на криминалните деяния, така и на виктимизацията от тях.

2. Интернет доставчиците (т.нар. провайдери) активно да съдействат на правоохранителните органи за повишаване нивото на разкриваемостта на престъпленията, извършвани в световната информационна глобална мрежа. При забелязани от тях компютърни престъпления те са длъжни да сезират компетентните органи до 72 часа.

3. Изграждане на централизирана електронна система за модерация, която да редуцира и цензурира статии, мнения и коментари в интернет, съдържащи вулгарни, нецензурни квалификации и нападки.

Потенциалът и мотивацията на членовете на Групата за изследване на престъпността, която е създадена през далечната 1997 година, т.е. преди цели 13 години, ще усъвършенства организацията на превенцията и контрола (ограничаването и пресичането) на криминалните простъпки и ще осъвремени оперативния инструментариум на методиките за противодействие на престъпността и опазване (охрана) на обществения ред.

Варна, 2010 г.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1

Приложение 2

Приложение 3

Таблица 1

Таблица 2

Таблица 3

Таблица 4

Таблица 5

Таблица 6

Таблица 7

Таблица 8

Приложение 4

"Мишена с четири лица" - 1955 г.,
платно на Джаспър Джоунс

Визуализация на моята философска представа за мащабите на виктимизацията през ХХІ век: Виктимна мишена, експлицираща унифицираността на глобализиращия се target вследствие на разширяващата се организирана транснационална престъпност.

© Добромир Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2011, № 1 (134)