“Черната книга на комунизма” ми се струва съдбовна книга за българите по причини, които никога няма да престана да разгадавам и които в голямата си част са давали ход на една добре разигравана десетилетия наред тайна. Върху 700-те страници на изданието комунизмът, “стоящ в центъра на епичното платно на краткия двадесети век”, се изписва всъщност с трите си имена: престъпления, терор и репресии. Системата на комунистическото управление и масовата престъпност са едно и също нещо. Книгата преброява 100 милиона души, убити от репресивната машина. Фактите са смразяващи, а парадоксите в идеологията и провеждането на това най-голямо престъпление на ХХ век още повече. “Няма съмнение, че “Черната книга” е един от първите опити за цялостно проникване в същността на комунизма.” Особено важно обаче ми се струва следното: безспорно разкритията при прочит водят до дълбок потрес и ужас, до емоции и реконструкция на преживяното и тази книга се превръща в един колосален криминален трилър, но “Черната книга на комунизма” е съдбоносна, защото показва вече огромната необходимост не просто от научаването на фактите, а от разбирането на комунистическия фантазъм. Времето се разширява - не можем да бъдем вече болезнени и страдащи, при условие, че виждаме нуждата от критика нa познанието по отношение на комунизма. Индивидуалните истории и преживявания са особено вълнуващи и ценни, но само тяхното събиране на ОБЩО МЯСТО от едно работещо съзнание позволява фактите да бъдат повратливи и мислими. Един сборник от подобни текстове предвижда видимост на частите и на начините на смисъла да се появява и разклонява, да взема за свой корен нечий друг. Ясно е, че един от парадоксите на комунизма е като че ли невъзможността да го проумеем. “Не става ли всъщност въпрос за умишлен отказ от познанието, за страх от разбирането?” /С. Куртоа/ Това разбиране в никакъв случай не би било полезно и действащо, ако се ограничава в национални измерения. Комунизмът се оказа експеримент на цялото човечество и той не случайно в края на века държи да бъде осмислен. Стефан Куртоа обръща въпроса по следния начин: “ Защо е трябвало да се чака краят на века, за да станат престъпленията на комунизма обект на науката?” Какво означава книга като “Черната книга на комунизма” да бъде създадена? Тя представлява само сигнал за една неокончателност на изследванията и начало на задълбоченост в мисленето за комунизма. Интересно е и това, че подобна книга идва от страна на френската историческa наука и на френските интелектуалци, които същевременно винаги са били някак много близо и някак много далеч от комунистическата реалност. На българската премиера на “Черната книга” от публиката беше зададен въпросът: “ Защо толкова малко място е отделено на България в книгата?” Гостът от Франция отговори изключително адекватно: “Не е работа на френските историци да създават една история на комунизма в България.” Вече изглежда смешно желанието отново някой да ни напише историята. А не искаме ли и някой друг да ни я осмисли? Сега ще трябва да се справим с нещо важно, което не търпи отлагане.