УПОТРЕБА НА РАЗСТОЯНИЕТО

I Нимрод
Потомъкът на Хам не е между мъжете вече -
тълпата сгафи долу и отгоре божи гръм притисна
единствения як градеж. Принуден е Нимрод
да броди в търсене на собствената си държава,
да не познава дивеча: белите кози по върховете
смучат кротко чуждите поляни и им се услажда.
Дървото на Нимрод е спечено и покосено - няма
да се събере отново рухналата да е къща не е
къща
и така ще тича клетникът презрян да гони
дивото.

II Полифем
Нимрод във пещерата на циклопа се отби и
там остана във услуга, отдаде се прилично,
отвсякъде той заличи и цопна в мозъка на
Полифем.
Един ден сам вместо Телем за обед под езика
подпъхна предсказание, в което Одисей умишлено
ще претършува пещерата и окото ще отмъкне.
А то единствено око! Да вземе Полифем защото
във Галатея да се влюби. И той отвърна гневно:
"Окото ми е закъсняло, със нея вече е заето.
Езикът също е претъпкан, няма междина
свободна,
не мога да го сместя Одисей, ще пея отсега
нататък". На планината разположи мощи и
засвири
/Пусен го дебна цяла сутрин, за да го рисува/.
Дали окото на езика е така заето и препълнено
или езикът на окото смяташе за недостатъчен.
Нимрод заплака ослепен в циклопа жално когато
Полифрем завари Галатея с друг, а Одисей изпи
чрез хитрост пълното око на Полифем. Осиротяха
двамата безгласно късно снощи без видимост
си глътнаха езика, а нямаха си за утеха кротка
майчица. Един отдавна се надяваше на зрение
и те при него начаса и вкупом се явиха.

III Орион
Артемида цяла нощ се упражнява и улучи май
смазания в скърби пътник Орион слепеца,
който хич не се надява на жените, но
природно заем щял да получава и зората
днес в слънчеви лъчи му подарява зрението.
На изток търпеливо срещу слънцето изплезени
Нимрод зад Полифем на раменете Орионови
един във друг полезни колкото припряни
прогледнаха внезапно и тъкмо да го споделят
извикаха по спешност Орион когато Артемида
реши да го превърне във съзвездие, а значи
тримата. Езикът не е бил хаплив, но вече
по краищата само ще седи безмълвно отегчен,
убит в средата докосва Одисей, но сякаш Никой
и после се изплъзва вкопчен в периферията
на Овена. На върволицата след Нимрод с хиляди
държат опашките си, мозъците, процепите мудни
/надяват се порочно на другите във себе си/,
съседите стърчат - отдавна са клонирани и
шиповете, туморите, приближаването пречат,
разпитват и злословят - ужасно си вредят -
тогава вземат всяка невъзможна дупчица
за истинско око - спасение чрез разстояние.

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.