БОЛНАТА НА ЛЕГЛО

Тя вече стана на себе си стани и ходи
няма крака застигаме я и ръце обикаляме
блока насърчаваме съседите по стълбите
вътре леля на леглото си знае работата
си знае смъртта й подсказва но я държи
при нас прибра й ръцете без да ги смесва
краката не стъпват не бавят не бавят
вътре леля да й дадем вкуса на живота
още веднъж равно като нещо незлобливо
да не е равнодушна че все някой остава
докато чакаме смъртта въобще не искаме
да си вземем от нищо така се е натруфила
но й вярваме взела ни е вярата и нея
ако тя дойде и хапне ще ни каже тихо
защо съм ви тази смърт е добре запълнена
и нямайте вече вяра аз съм вместо нея.

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.