|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
DUM SPIRO, SPERO *
Дали някой си тежко болен
е настанен в стаята.
Чувам учестеното дишане,
но откъде излиза:
човекът витае наоколо,
невидим е за мен,
но знам - болен е.
Все повече диша
и по-често ме принуждава
да се бавя.
Опитвам се да чета,
но той диша прибързано.
Опитвам да се занимавам
с друго, но той спи
и не ме оставя.
Опитвам сега да се разсея,
но пак се вслушвам.
Пускам радиото и чувам,
че се чува.
Опитвам се да напусна стаята
и се отдалечавам,
но докато се върна
едва ли ще умре.
Безсмислено ми се вижда
да го чакам/да си тръгна,
все някой ще остане жив,
но поне както спи
да се измъкна.
Обаче парите на съня
са ме замаяли
и трудно се движа.
Ще остана единствен свидетел
на този сън, мисля си.
През това време
човекът се събужда
и търси близките си.
Всички те идват.
Настава страшна бъркотия:
и те не го виждат,
но знаят - трябва да е тук,
сигурно се е скрил.
* Докато дишам, надявам се.
© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet,
15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.
|