ДЪРВО ІІ

Сред плочника гори стъбло,
вретеното гори, усуква се дървото
и предизвиква гледка. Виж
няколко излизат из къщята,
застават в кръг, ще се опарят.
Как ще разправят... Обаче всеки миг
събитието се променя, така че хората
недоумяват, засрамени един от друг.
Надолу се забива кол горещ
и продължава да боде земята
навътре, а  там - червено много,
пещери в самата дължина
/земята там добре е скрита!/.
Навеждат се чиляците, умират
от ненавист, все по-надолу,
краката първо замирисват,
после димът пълзи в крачолите.
Това не може ни да се разкаже!,
но приковава, земята ги иронизира
на площада точно, във дървото скромно.
Да не можеш да помръднеш от площада
за малко до софрата - да ти стане ясно.
Решиха после тези да си тръгват,
то киното ще продължава сто години.
Какво ти кино, в магазина
събитието не трябва нищо да ни струва,
защото няма повече от него.
И само някакви какви не знам
разяждат втасалите мортадели
на историческите намерения.

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.