НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ "АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ"

Цвета Трифонова

web

На 26 и 27 март 2009 г. в Дома на учения - БАН, се проведе Национална научна конференция с международно участие "АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ". Конференцията и предстоящият сборник с докладите се осъществяват с финансовата подкрепа на Фондация "Конрад Аденауер". Форумът е част от научния проект "Литература и политика" на секциите "Нова и съвременна българска литература" и "Литературно изворознание" в Института за литература при БАН. В тази първа по рода си програма за научно изследване на антитоталитарната литература участваха с 32 доклада учени и преподаватели от Института за литература, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Югозападния университет "Неофит Рилски" и Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", от Германия, САЩ, Турция, както и известни писатели (Д. Бочев, Цв. Марангозов), журналисти (Хр. Христов, от Германия - М. Радев, В. Кулева), специалисти от Националния музей на българската литература и др.

Оформиха се няколко тематични полета: основополагащи доклади, дефиниращи понятието антитоталитарна литература не само като алтернатива на соцреалистическия канон, а като другата литература на 20. век, памет за злото, отстояваща личностната идентичност, проблемите на човека и на човешкото в условията на тоталната несвобода и извън клишетата на колективистичната утопия. Докладите на ст.н.с. д-р В. Чернокожев, ръководител на проекта, на доц. Л. Деянова и Н. Нанков (САЩ) очертават границите, общите характеристики и жанровото разнообразие на антитоталитарната литература. Част от изследванията (проф. Б. Кунчев, Н. Рандов, ст.н.с д-р Г. Цанков, ст.н.с. I ст. д.ф.н. Е. Сугарев и ст.н.с. I ст. д.ф.н. Н. Аретов, д-р Б. Байер, К. Николов, Кр. Фердинандов) визират конкретни български автори и заглавия, вписващи се в понятието антитоталитарна литература - Ал. Геров, Ал. Вутимски, Радой Ралин, Конст. Павлов, Б. Христов, Дим. Коруджиев, Б. Делчев, Ас. Христофоров. На форума бе широко представена и емигрантската българска литература в лицето на известни и не толкова известни автори, някои от които за първи път са обект на литературоведско внимание. Доц. д-р Я. Милчаков изведе темата за мемоарната литература на българските дипломати емигранти след 1944 г. в обхвата на "другата българска литература". Два доклада бяха посветени на пиесите на Цв. Марангозов (П. Ватова, М. Гиргинова), неизвестна информация за немскоезичната емигрантска литература, биографиите и книгите на Ст. Попов и Ст. М. Йовев представи В. Балевски, епистоларната проза и поезията на Ст. Маринов за първи път се обсъжда в докладите на М. Радев (Германия) и Цв. Трифонова, теорията на проф. Цв. Тодоров за предела на човешкото в екстремни ситуации бе анализирана в доклада на докторант М. Дойчинова (ШУ).

Писателят Д. Бочев изнесе данни за литературните предавания на български автори в западните радиостанции "Свободна Европа" и Дойче веле" преди 1989 г. Доц. Алб. Вачева (ЮЗУ), ст.н.с. д-р Р. Русев и Г. Савов (ВТУ) представиха развитието на сходната проблематика в Полша, Русия и Хърватска, Словения, Сърбия. Специален интерес представлява въвеждането на темата за лагерната и затворническата литература с доклада на Б. Скочев "Заключени слова. Интернет антология на затворническата и лагерната поезия". Докладът на доц. д-р Зейнеп Ибрахимова от Анкарския университет "Дисидент в България, емигрант в Турция - мемоарите на А. Шерефли" отваря нови изследователски полета в една непозната територия - литературата на българските турци, принудително изселени от България, посветена на т. нар. "възродителен процес". Още едно тематично поле бе заявено на конференцията - посткомунистическата документална литература като памет и като опит за възстановяване на изгубената идентичност - в докладите на Цв. Трифонова и Хр. Христов. В рамките на конференцията бе прожектиран телевизионният филм "Бунтът на послушните" по сценарий на Цв. Марангозов, който присъства на форума. Две дискусии съпроводиха двудневните четения, в тях се включиха активно не само докладчиците, но и присъстващи гости и граждани. Интересът към тематиката бе толкова голям и разнопосочен, че предполага не приключване, а разширяване и продължаване на проекта. Многобройните доклади очертаха направленията за по-нататъшни изследвания на една неизчерпаема проблематика, адекватна на историческите и духовните промени в живота на обществото.

© Цвета Трифонова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 3.
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2008, № 8 (117)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 3.