Събудих се.
После разбрах,
че те няма
и кафето стана
много горчиво.
Като думите,
които се удавиха в реката,
преди да успея
да ти ги сложа в куфара.

После си спомних,
че снощи те чаках
до полунощ
и препрочитах
в тълковния речник,
че “Любовта е абстрактно понятие”.
И се почувствах -
абстрактна.

После видях,
че живакът в термометъра замръзва
пред очите ми.
Станах да пусна парното
и да прибера котката.
Някъде съм сложила и
и един твой забравен пуловер,
но не помня къде.

Нищо не помня вече от теб.
Може би само себе си.
Тази вечер отново ще чакам
да дойдеш да ме прибереш
заедно с чадъра и пуловера,
защото вече е есен...