Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
И ще бъдем по-малко
претръпнали
и по-малко студени
след толкова
(да кажем 117)
секунди,
прекарани заедно.
(точно толкова бяха)
Ще помъдреем
отново със закъснение,
нищо,
че вчера открих
първите бели коси
в огледалото.
(точно 3)
Ще носим
единствената обща снимка
в портмонето си,
но на никого
няма да я покажем,
освен на пияниците пред блока.
(а те след секунда забравят)
И толкова. Само.
Мина ни времето.
Хубаво беше.
Хайде, обръщай се,
тръгвай си
да не ми чуеш въздишките...
(краят приключи
всеки сам
ще си търси
началото)
© Бояна Петкова, 2001
© Издателство LiterNet,
09. 01. 2002
============================= Първо издание, електронно.
|