На мама

После ще се обичаме.
После ще пишем стихове.
Ще пътуваме после.
Нека първо стане лято в
душите ни,
нека първо цъфнат слънчогледите,
нека преборим градушките
и преплуваме Мъртво море -
а после няма да се разделяме.
Само още днес да преглътнем
сълзите,
днес за последно
да изсушим щастието
като хербарий между страниците
на някоя дебела книга.
Само още да сготвим вечеря
и да избършим праха,
а утре и за мечти
ще се намери време,
и  за нежност.
Нека днес потърпим.
А целият живот -
           за после.