Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Не съм искала никога дом
като котва на кея,
но откакто се помня,
си нямам пристанище.
И заслон не съм търсила,
нека никой не ме закриля,
но защо и при вятър попътен
си късам платната...
Но защо и на плиткото
се преобръщам
и съм щастлива
само след буря?
Все не съм като другите-
нямам си къща,
мъж си нямам
нито пък стайни растения.
Само тази усмивка на самодива.
Може пък морският вятър
в мен да се влюби.
© Бояна Петкова, 2001
© Издателство LiterNet,
09. 01. 2002
============================= Първо издание, електронно.
|